Фред Варгас - Бягай и не бързай да се връщаш

— Данглар?

— Да, той ми искаше рецептата за тиганиците. Не ми го каза точно така, ама аз разбрах за какво става дума. Изглеждаше важно за него.

— Много е възможно.

— Той е човек, който умее да живее — каза Клемантин, като поклати глава. — Пардон, ще мина първа.

Адамсберг придружи Клемантин Курбе до външната врата и срещна Ферез, когото спря с жест.

— Той ли е? — каза Ферез и посочи килията, в която се бе свил Юрфен.

— Това е убиецът. Семейна работа, Ферез. Вероятно ще го затворят в лудница.

— Вече не се казва „лудница“, Адамсберг.

— Но този — продължи Адамсберг, посочвайки Дамас — трябва да си тръгва, а не е в състояние. Ще ми направите услуга, Ферез, голяма услуга, ако му помогнете и го лекувате. Завръщане в реалния свят. Крайно болезнено падане от десетия етаж.

— Човекът с призрака?

— Същият.

Докато Ферез се опитваше да разгъне Дамас, Адамсберг изпрати двама офицери у Анри Томе и журналистите у Родолф Месле. После се обади на Декамбре, когото щяха да изпишат от болницата следобед, на Лизбет и Бертен, за да ги предупреди да подготвят тактично посрещане на Дамас. Завърши с Масена и с Вандуслер, когото уведоми за огромния гаф.

— Лошо ви чувам, Вандуслер.

— То е, защото Люсиен изсипва покупките на масата. Голяма гюрултия вдига.

Затова пък ясно чу силния глас на Люсиен, който декламираше в голямата звучна стая:

— Прекалено често пренебрегват изключителните качества на тиквата.

Затвори, като си помисли, че това би било добра обява за устния вестник на Жос Льогерн. Яка, здрава и ясно произнесена обява, най-обикновена, нищо общо със злокобния ек на чумата, който бе на път да отзвучи. Остави телефона си на масата точно в средата и го погледа малко. Влезе Данглар с папка в ръка, проследи погледа на Адамсберг и на свой ред мълчаливо се вторачи в апаратчето.

— Нещо има ли му на телефона? — попита той след една дълга минута.

— Не — отвърна Адамсберг. — Просто не звъни.

Данглар остави папката с досието Роморантен и излезе без коментар. Адамсберг легна върху папката с глава върху ръцете си и заспа.

В седем и половина вечерта Адамсберг стъпи на площад Едгар Кине. Както обикновено, не бързаше, но се чувстваше значително по-лек отколкото преди петнайсет дни. По-лек и по-празен. Влезе в хотелчето на Декамбре, в малкия кабинет, пред който върху скромна табела се четеше: Съветник по нещата от живота . Декамбре беше на поста си с все така бледо лице, но с отново изправен гръб, и говореше на един развълнуван червендалест шишко, седнал срещу него.

— Я гледай — каза Декамбре, като хвърли поглед на Адамсберг, после на сандалите му. — Хермес, пратеникът на боговете. Нещо ново?

— Мир над града, Декамбре.

— Изчакайте ме малко, Адамсберг. В момента работя.

Адамсберг се отдалечи от вратата, като пътьом долови част от възобновения разговор.

— Този път окончателно се развалиха — казваше мъжът.

— Може да се поправят.

— Развалиха се.

Десетина минути по-късно Декамбре покани Адамсберг в кабинета си и му предложи още топлия стол на предшественика му.

— За какво ставаше дума? — попита Адамсберг. — Някакви уреди? Храни?

— За отношения. Двайсет и седем пъти разваляни и двайсет и шест пъти поправяни отношения с една и съща жена. Рекордьор сред клиентите ми. Наричат го развал-поправ.

— И какво го съветвате?

— Никога нищо. Опитвам се да разбера какво всъщност искат хората и да им помогна да го постигнат. Това е да си съветник. Ако някой иска да си разваля отношенията, помагам му. Ако на другия ден поиска да ги поправи, помагам му. А вие, господин комисар, какво искате?

— Не знам. И ми е все едно.

— Тогава не мога да ви помогна.

— Не. Никой не може. Винаги е било така.

Декамбре се облегна на стола си и леко се усмихна.

— Не бях ли прав за Дамас?

— Бяхте. Добър съветник сте.

— Той не можеше да убива истински , уверен бях. Не искаше да го прави наистина .

— Видяхте ли го?

— Влезе си в магазина преди час. Но не вдигна решетките.

— Слуша ли новините?

— Закъсня. През седмицата вечерното издание е в осемнайсет и десет.

— Пардон. Не ме бива много по графиците и датите.

— Няма лошо.

— Понякога има. Уредих за Дамас лекар.

— Добре сте направили. Той падна от облаците на земята и това никак не е приятно. Горе няма нищо, което да се развали и да не може да се поправи. Затова се подвизаваше там.

— Лизбет?

— Веднага го посети.