Фред Варгас - Бягай и не бързай да се връщаш

Адамсберг отиде до прозореца и опря чело в стъклото, загледан в тъмнината на улицата.

Ами ако уредеше да му сменят мобилния, като запазят стария му номер?

Бръкна в джоба на мокрото си сако, извади телефона, разглоби го и остави частите му да съхнат. Знае ли човек?

Ами ако убиецът просто не можеше да убие Дамас? Защото престъплението щеше да му бъде незабавно приписано? Както би било приписано убийството на богата жена на бедния й съпруг? Значи оставаше една-единствена възможност — Юрфен беше съпругът на Дамас. Бедният съпруг на богатия Дамас.

Богатството на Елер-Дьовил.

Адамсберг позвъни в Бригадата от стационарния си телефон.

— Какво разправя? — попита той.

— Че старият го нападнал и че той се е защитавал. И става зъл, много зъл.

— Продължавайте. С Гардон ли говоря?

— С лейтенант Мордан, господин комисар.

— Той е, Мордан. Той е удушил четиримата мъже и жената.

— Не признава.

— Но го е направил. Има ли алибита?

— Бил у дома си в Роморантен.

— Разровете се, Мордан, проверете в Роморантен. Търсете връзката между Юрфен и богатството на Елер-Дьовил. Момент, Мордан. Припомнете ми името му.

— Антоан.

— Бащата Елер-Дьовил се е казвал Антоан. Събудете Данглар, изпратете го в Роморантен. Незабавно. Да започне да разследва там още призори. Данглар е експерт по семейната логика, особено в провалената й част. Кажете му да провери дали Антоан Юрфен не е син на Елер-Дьовил. Непризнат син.

— Защо ни е това?

— Защото е точно такъв, Мордан.

Като се събуди, Адамсберг погледна към изкормения си телефон, гол и вече сух. Набра номера на „повреди“, които денонощно бяха на разположение на досадниците, и поиска нов апарат, но с удавения си стар номер.

— Не може уморено отвърна женски глас.

— Може. Електрониката е суха. Трябва само да се прехвърли на нов апарат.

— Не може, господине. Това не е спално бельо, та като го изварите, да избиете бълхите. Това е карта с чип, който…

— Знам всичко за бълхите. Чиповете са не по-малко жизнеспособни. Искам да пренесете този в нов дом.

— Защо просто не си вземете друг номер?

— Защото чакам спешно обаждане след десет или петнайсет години. Криминална полиция — добави Адамсберг.

— Е, в такъв случай… — каза жената, впечатлена. — До един час ще ви изпратя апарата.

Затвори с надеждата, че чипът му ще се окаже по-ефикасен от бълхите на Дамас.

Данглар се обади, когато Адамсберг тъкмо беше обул панталони и навлякъл фланелка, почти идентични с вчерашните. Адамсберг се опитваше да изобрети универсална униформа, отхвърляйки всякаква възможност за избор и съчетаване на цветове, за да не си трови живота с проблеми с облеклото. Обаче не бе открил в гардероба си друг чифт обувки, освен тежките туристически боти, непригодени за ходене из Париж, така че се спря на кожени сандали, които обу на бос крак.

— В Роморантен съм — каза Данглар — и ми се спи.

— Ще спите четири дни подред, след като преровите този град. Приближаваме се до невралгичната точка. Не изпускайте следата на Антоан Юрфен.

— Свърших с Юрфен. Лягам да поспя и се връщам в Париж.

— По-късно, Данглар. Изгълтайте три кафета и действайте.

— Действах и свърших. Достатъчно беше да разпитам майката и тя не се и опита да прикрие фактите. Напротив. Антоан Юрфен е син на Елер-Дьовил, непризнат син, роден осем години след Дамас. Елер-Дьовил е…

— Как живеят, Данглар? Бедни ли са?

— Да кажем, че трудно свързват двата края. Антоан работи при един ключар и спи в стаичка над магазинчето. Елер-Дьовил е…

— Чудесно. Скачайте в колата си, ще ми разкажете подробностите, като се видим. Нещо за физика мъчител?

— Излезе на компютъра вчера в полунощ. От Шателро е. Стоманолеярните Месле, огромно предприятие в индустриалната зона, главен снабдител на авиационните заводи в световен мащаб.

— Добро попадение, Данглар. Месле ли е собственикът?

— Да, Родолф Месле, специалист по инженерна физика, преподавател в университета, директор на лаборатория, шеф на предприятие и автор на девет патентовани изобретения.

— Едно, от които свръхлека почти неразцепваща се стомана?

— Напълно неразцепваща се — поправи го Данглар. — Да, едно от тях. Патентовал го е преди седем години и седем месеца.

— Той е, Данглар, той е поръчителят на мъченията и на кражбата.

— Естествено, че е той. Но той е и провинциално царче и недосегаем френски индустриалец.

— Ще стане досегаем, Данглар.