Тед Деккер - Дъщерите на Костотрошача

Той вдигна поглед към нея:

— Моля?

— Къде се срещнахте с него?

— Би трябвало да знаете, вие ме намерихте.

— Прекарали сте три дни в каменната кариера?

— Да. — Беше лъжа, но още не можеше да им разкрие местоположението на Гарвановото гнездо. Не и докато не се увереше напълно, че няма друга алтернатива. — Какво друго бих могъл да правя? Трябваше да го чакам.

— Значи посланието ви по радиото му съобщаваше къде ще бъдете. Но нали той ви е подмамил към кариерата? Извинявайте, сигурно ме мислите за глупава, обаче не се връзва. Нещо против да ми обясните?

— Може да обсъдим всичко това, когато ни остане време. Вече е осем вечерта, нали? Казвам ви, нямаме време!

— Капитане, ако наистина си въобразявате, че дори ще ни хрумне да ви пуснем, ужасно грешите — намеси се Кракър и настани високото си тяло на един от паянтовите столове до масата. Преметна крак връз крак и сплете пръстите си върху коляното. — Ако искате да ни заведете на това така наречено място за среща, това е друга работа. Но истината е, че сте извършили престъпление и цял свят го знае. Установихме го безспорно. Вие отвлякохте човек и го наранихте физически. А за това заслужавате двайсет години затвор. Според мен не разбирате колко сериозно е положението ви.

Райън се взря в очите на Рики. Колкото и да му се искаше да повярва, че тя е склонна да му се довери, съзнаваше, че ръцете й са вързани. Не беше във властта й да му помогне.

— Моля ви, госпожо, умолявам ви. Той ще убие дъщеря ми, ако не се появя преди изгрев-слънце.

— Е, имаме проблем, Райън. Това го чух, обаче не чух да ни казвате къде я държи. Надявам се схващате, че сте малко непоследователен.

— Не знам къде е тя! А ако ви кажа къде той иска да се срещнем, ще се издадете. Може ли да гарантирате, че няма да забележи присъствието ви?

Тя се намръщи:

— Според мен нямате много възможности. Или ще ни кажете и ние ще проверим, с което сигурно ще го подсетим…

— При положение че изобщо има друг Костотрошач — додаде Кракър.

Рики го погледна.

— От друга страна, ако не ни кажете и нито вие, нито ние отидем на мястото на срещата, той и бездруго ще я убие. Нещо да пропускам?

Райън не отговори. Тя имаше право, обаче не се налагаше той да решава преди полунощ, защото и тогава все още щяха да имат време да стигнат до Гарваново гнездо преди зазоряване. И дори по-късно, ако пътуват с хеликоптер.

— Като не ни разкривате мястото на срещата, само излагате на допълнителна опасност живота на дъщеря си — настоя Рики. — А като знам какво изпитвате към нея, мълчанието ви ме обърква. Би трябвало да обсъдим как да се доберем до нея, а не да се затваряте в себе си.

Обаче кажа ли ви, това ще я застраши повече, отколкото ако мълча , помисли си Райън.

— Съжалявам, но не мога да поема този риск — отговори той.

— Защото не сте ни казали цялата истина, нали, господин Еванс? — намеси се Кракър. — Защото може би — само може би — вие сте виновен за отвличането на дъщеря си.

— Не.

Рики се наведе над масата:

— Добре, да допуснем, че ви поставим електронно устройство за проследяване и ви пуснем. Ще ви следваме с хеликоптер на безопасно разстояние, примерно няколко километра, и ще имаме втори екип на земята. Ще се съгласите ли да се срещнете с Костотрошача?

— И дума да не става! — отсече Кракър.

Тя вдигна ръка:

— Хипотетично.

— Ако съм сигурен, че няма да се намесите. Няма да е просто среща. Не знам какво ще иска да направя. А и проследяващото устройство не бива да е голямо, за да не го намери, ако ме претърси.

— Ако се появи, ние ще се намесим и ще го арестуваме.

— Прекалено умен е, за да го допусне. Как да съм сигурен, че ще си удържите на думата?

— Няма да си удържим на думата, понеже тая работа няма да стане — заяви Кракър.

— Сър, ако обмислите положението в момента…

— Обмислил съм го! — Кракър се изправи и се запъти към вратата. — Той ни избяга веднъж, ако успее пак обществеността направо ще откачи. Отговорът ми е „не“. Край на дискусията.

От начина, по който Валънтайн стисна зъби, Райън отсъди, че не обича да й нареждат да си затваря устата, но въпреки това тя не възрази.

Бутна стола си назад и се изправи.

— В такъв случай предлагам да играете открито, господин Еванс. Ако сте прав, времето тече. Може и да ви се иска да преместите планини, за да спасите дъщеря си, но истината е, че в момента аз съм единствената, която може да премести нещо. А ако щете вярвайте, но не по-малко от вас искам да намерим Бетани, преди да е станало твърде късно. — Тръгна към изхода, но на вратата се обърна: — Моля ви, помогнете ми да я намерим. Обадете ми се по всяко време. Ще чакам.