Тед Деккер - Дъщерите на Костотрошача

Предлагаха награда от 50 000 долара за информация, която можеше помогне да го арестуват.

След като чу новините, Райън вече не беше сигурен дали наистина не е някаква напълно превъртяла откачалка. Като че ли го познаваха по-добре, отколкото се познаваше самият той. Това се оказа достатъчно, за да го подмами обратно към пълното отчаяние.

Обаче не можеше да допусне отчаянието да замъгли разсъдъка му, не и сега. Беше се заловил с разгадаването на най-важния шифър в живота си, предизвикателство, чийто залог беше толкова висок, че изпитанията в пустинята му се струваха детска игра.

В късния следобед стана явно, че властите са организирали най-мащабната кампания за издирване в най-новата история на Остин. Снимката на Райън Еванс беше навсякъде по интернет и по всички новини. Горещите телефонни линии вече бяха нажежени до червено от услужливи обаждания.

А той си седеше в ъгъла на паркинга, самотен и объркан.

Вече търсеха сребриста тойота „Камри“ с магнитни емблеми на кънтри клуба „Лост Крийк“ отстрани, това научи от съобщенията. До сутринта вече може би щяха да търсят черен таурус, но дотогава, ако всичко вървеше по план, той щеше да е в другия край на щата.

В седем вечерта се здрачи и когато небето притъмня, Райън започна да се поти. Противно на несекващото дърдорене по радиото той не беше нито кръвожаден, нито безмилостен, както го описваха. Плашеше го дори мисълта да извърши и най-дребното престъпление.

Но една негова особеност в даденото от властите описание беше вярна и може би дори представена по-меко. Райън беше отчаян. Беше отчаян баща, готов да направи всичко възможно, за да спаси дъщеря си. Фактът, че беше успял да овладее отчаянието си с цената на огромни усилия, не му помагаше и с наближаването на момента Райън целият плувна в пот.

Когато се увери, че се е мръкнало достатъчно, за да се улесни бягството му, Райън затъкна пистолета в колана си, излезе от колата и се приближи до стъклената врата, на която пишеше „Крос FM 106.5, ефирният сексапил на щата“.

Спря с ръка на бравата, пое си дълбоко въздух, и влезе.

Дългата извита рецепция беше празна в извънработно време, а бог му беше свидетел, че всяко подобно улеснение му беше добре дошло. Запъти се направо към вратата на коридора и мина.

Във вътрешността на сградата се простираше широк и полутъмен коридор, от двете страни на който се виждаха големи прозорци към различни студия. Засега никой не го беше забелязал, а и той не виждаше наоколо никого.

Което се промени с появата на мъж и жена, които излязоха през една врата и тръгнаха по коридора към него.

— Не, казвам само, че с „Американ Айдъл“ е свършено, ако не променят основно презентацията си — каза жената, облечена с панталони в цвят каки и розово горнище — изгарят. Чувствам се жертва.

Приятелят й вдигна очи и погледна към Райън.

— Съгласен съм. Но трябва да признаеш, че Сийкрест е истинска звезда… — В този момент мъжът се ококори и Райън разбра, че е разпознат. Вдигна ръка и тръгна напред.

— Извинете, извинете, знаете ли къде е управителят?

— Това е той! — Младият мъж имаше червена коса, къдрава и някак струпана на темето му. Слабичък мъж, просто кожа и кости, а кръглите му сини очи изпъкваха като топчета от костеливата му глава.

И двамата се заковаха на място и се вторачиха в Райън.

Той извади пистолета, но не го насочи към тях, а просто го държеше — не искаше да ги плаши.

— Искам само да използвам…

Жената с розовата риза изпищя и Райън разбра, че това е краят. Вдигна пистолета и го насочи към двамата:

— Добре, щом настоявате. Но нито звук, ако обичате. — Пътьом погледна през един от големите прозорци. Тъмно и неизползвано студио. Отново огледа двамата. — Колко човека работят тук тази вечер?

— Ти… ти си онзи — изпелтечи мъжът и преглътна с изпъкналата си адамова ябълка.

— Колко?

— Само ние тримата.

— Къде е третият?

— В студиото.

— Добре, това е добре. — Спря на два метра от тях и неловко стисна пистолета. — Ако сте гледали новините, знаете, че съм нестабилен, нали?

Жената кимна.

— Затова няма да направите някоя глупост като например да се разкрещите, или да опитате да предупредите приятеля си. Няма да ви нараня, искам само да използвам оборудването ви.

Даваше си сметка, че го мислят за Костотрошача. Костотрошача беше в техния коридор и им размахваше пистолет. Бяха толкова втрещени, че не можеха да отговорят.

— Как се казва приятелят ви?

— Брент — изграчи рижият.