Тед Деккер - Дъщерите на Костотрошача

Казва се Бетани. Бетани, от еврейската дума Бет, означава моят Бог е обет или Божията клетва . Бетани е олицетворение на съвършеното божие творение.

Ти я създаде за седем дни. Седем дни са били нужни на Господ, за да изпълни обета си, наречен живот.

Сега ти давам същото време да я спасиш. Сега обаче съвършеното Божие творение е в беда, тя е в моя власт, защото е при мен, а не при Бог. Давам ти седем дни да я спасиш.

Последвай ме там, където лети гарванът… сам, татко.

Последвай ме… Искам да дойдеш ти, не ФБР или полицията.

Където лети гарванът… Където се събират черните птици, наречени гарвани. Където се събират хората, които ми напомнят на гарвани.

Или пък е нещо по-метафорично? Където лети гарванът може да означава в съзнанието, в мислите или пък високо в небето, на открито…

На открито. Във въздуха. Където всички те виждат. Последвай ме, където мога да те виждам. Ще те намеря.

Райън остави мислите си да кръжат като гарвани и да поемат в която посока си поискат, колкото и да е необичайна или странна. Минаха цели двайсет минути и той реши, че е чакал достатъчно.

Приближи се до сградата на клуба и заобиколи отстрани, където до голям контейнер за смет бяха паркирани два микробуса. Смяташе да открадне единия или като свърже жиците на късо, или като потърси ключа някъде вътре, но сега забеляза, че отстрани на по-близкия микробус има магнитен надпис.

Махна голямата табела със знака на кънтри клуба „Лост Крийк“ и се промъкна зад микробуса. С армейското си ножче бързо свали номера на микробуса и се върна до тойотата.

Броени минути бяха нужни на Райън, за да довърши размяната на номерата и да излезе от паркинга. Вече караше клубна кола с клубен регистрационен номер — не беше достатъчно, за да се измъква от проверките за дълго, но поне щеше да ги забави.

Беше минал половин час от препирнята му със Селин и останалите. Още бе далеч от намирането на Бетани, но за да запази ясен и хладен разсъдъка си, засега изтласка тази цел на втори план. Трябваше първо да се измъкне от капана, който властите му готвеха, преди да се заеме с отправеното му от Костотрошача предизвикателство.

На открито. Във въздуха. Където лети гарванът.

Не беше сигурен какво иска Трошача, но докато не му хрумнеше нещо по-добро, щеше да действа според това предположение.

Райън заобиколи с тойотата сградата на кънтри клуба и паркира на един от горните паркинги, където поне за известно време нямаше да буди подозрение. Основната сграда се издигаше до игрището за голф на стотина метра по-надолу, така че Райън взе телефонния секретар и се запъти към хотела, без да се притеснява, че ще го вземат за нещо различно от поредния играч на голф, който е дошъл да се пробва на великолепното игрище.

Властите вече бяха пуснали пипалата си много по-надалеч — едва ли биха заподозрели, че той все още е на няколко километра от къщата на Селин.

Лошото бе, че Костотрошача не е тук, не беше в този радиус от няколко километра, Райън беше сигурен.

Отне му още половин час да открие подходящата кола — черен форд „Таурус“, който изглежда стоеше паркиран тук поне от няколко дни. Наложи се да разбие страничното стъкло, за да проникне вътре, но за щастие тук, в Тексас, не му трябваше прозорец да го предпазва от студа.

Десет минути по-късно излезе от „Лост Крийк“ и зави на юг по Бий Кейв Роуд. Тръгна по Триста и шейсета улица на север към Уестлейк Плаза, където отново спря на паркинга, поредната черна кола в редица подобни.

Доволен, че е в безопасност за няколко часа, Райън се смъкна надолу в седалката, впери поглед в радиокулата в южния край на паркинга и насочи мислите си към основния проблем.

Райън видя кулите за пръв път два месеца по-рано на излизане от града — офицер от разузнаването с мания по комуникациите не би пропуснал да забележи тези антени. „Крос FM“ на 106.5 мегахерца притежаваше много впечатляващи кули. Не че имаше значение. Направеше ли изявлението си, всеки предавател в южен Тексас щеше да го излъчва.

Часовете се нижеха бавно и той чакаше денят да превали. Излезеше ли навън, щяха да го забележат, затова се налагаше да изчака прикритието на мрака, за да избяга.

Затова се беше притаил, слушаше радио и чакаше.

Странно беше да чуе името си по аудиосистемата в колата, особено като човек, който е въоръжен, опасен и заподозрян, че е Костотрошача.

Прослуша станциите и се впечатли от мащабното отразяване на новината. Описваха Райън Еванс като огорчен ветеран от войната, който вероятно страда от умствено разстройство. Отчужден баща на жертвата, враждебно настроен бивш съпруг, който преди два месеца проникнал в административна сграда и нападнал окръжния прокурор.