Тед Деккер - Дъщерите на Костотрошача

Ясно и просто.

По някакъв странен начин той изпадна в същото положение, в което Калид се бе озовал в пустинята. Подобно на бащата от Близкия изток Райън реагираше, тласкан от любовта към детето си. Не беше способен да постъпи като Калид и да убива едни невинни хора заради други.

Тръпки го побиха от мисълта за такова нещо. Господ да му е на помощ. За пръв път след видяното в пустинята Райън бе в състояние да проумее скръбта на Калид от загубата на децата му.

Войната беше ад, съвсем буквално. А в момента Райън водеше война, нали? Беше съвсем същото. Единствената разлика беше, че след като беше страдал в Ирак, не искаше да пролива повече невинна кръв. Точка. Просто не можеше да го направи.

Пое си голяма глътка въздух, после още една и намали скоростта. Летящата тойота „Камри“ като нищо щеше да привлече вниманието.

Само че умът му продължи на високи обороти. Не беше нужно да е гений, за да си даде сметка, че здравата е загазил.

Току-що беше държал на прицел съпругата си, двама полицаи, прокурора и специалния агент от ФБР, натоварен с разследването на Костотрошача. И го беше направил, след като го попитаха дали не е възможно самият той да е Трошача. Налудничаво предположение, разбира се, но несъмнено то вече се бе затвърдило в главите им.

Беше държал на мушка тези петима човека, а след това беше избягал — проява на пълно отчаяние, защото и той като тях със сигурност знаеше, че не може да се измъкне. Въпреки това обаче избяга, след като попадна право в капана.

И което беше още по-зле, ясно им беше показал, че са му известни доста специални подробности, свързани със случая, които само Костотрошача би могъл да знае.

Нито една от тези подробности обаче не тревожеше Райън толкова, колкото факта, който мътеше разсъдъка му и спъваше усилието му да пусне в действие всичките си аналитични способности, докато бягаше по булевард „Бартън Крийк“, шейсет секунди след като остави Селин и другите с лице към стената: Бетани беше при Костотрошача.

Мисли, Райън. Пое си още една дълбока и пречистваща глътка въздух. Мисли.

Добре, трябваше да зареже колата. Сигурно щяха да завардят Бий Кейв Роуд и Саутуест Паркуей — двете главни улици към квартала. Освен това Саутуест Паркуей беше широка пътна артерия с много слабо движение — съвсем не най-добрата възможност за Райън да се изгуби незабелязано в трафика.

Той направи рязък завой с тойотата и ускори в обратната посока, отново мина покрай къщата и с облекчение видя, че онези не се качват по колите, за да го преследват. Не, бяха твърде умни, за да го направят. Най-вероятно говореха по телефона, поръчваха хеликоптери и блокираха улиците в квартала.

Райън зави надясно от булеварда и пое по лъкатушещия път между две долини, преди рязко да завие по частната алея на кънтри клуба „Лост Крийк“.

Влезе в паркинга, спря между един черен мерцедес и едно беемве и завъртя ключа на запалването.

Двигателят тихо изпръхтя и млъкна.

Ами сега?

Две неща: първо, на всяка цена трябваше да избегне ареста. Второ, трябваше да намери Костотрошача. И за двете се налагаше да остане съвършено спокоен и разсъдлив.

Втората възможност беше убягнала на закона — нямаше причина да смятат, че той ще успее в нещо, в което те се бяха провалили. Само че Трошача се бе свързал с Райън директно и може би дори искаше той да намери дъщеря си. Ако силите на закона се доближаха до тях прекалено близо преди Райън, онзи щеше да офейка. Което означаваше, че Райън не може да помогне на ФБР да намери Костотрошача.

Трябваше да го открие сам.

Райън погледна ръцете си, които трепереха на волана. Ето на̀, умът му се бе оттеглил в убежището на хладнокръвните разсъждения, но тялото му не се подчиняваше — така беше от срива му в пустинята.

Постави двете си ръце в скута.

Думите на Костотрошача отекнаха в главата му: „Където лети гарванът“. Изобщо не се досещаше какво може да означава тази завоалирана фраза, но с всеки шифър беше така на пръв поглед.

Или пък беше простичка загадка? Всъщност би могло да бъде и съвсем пряк ключ. Така или иначе, на път за Остин се беше опитал да го разгадае десетина пъти, направи го и сега, защото знаеше, че добросъвестното повторение е пътят към разшифроването на всички кодове.

Замисли се върху цялото съобщение. Във въздуха над него хеликоптер проряза въздуха, но той не му обърна внимание. Нямаше как да го видят под огромната бреза, под която беше паркирал.

На пръв поглед съобщението на Трошача изглеждаше просто. Отвлякох дъщеря ти и искам да видя дали ще я намериш. Ако не успееш за седем дни, ще я убия.