Тед Деккер - Дъщерите на Костотрошача

Отначало предположението се стори на Рики чудовищно. Но колкото повече разсъждаваше над профила на убиеца, толкова по-лесно й беше да свърже Райън с него.

Той и друг път беше рухвал под въздействието на силен стрес, и то преди случилото се в пустинята.

Поредицата убийства бяха престанали почти по същото време, когато Райън беше изпратен на втората си мисия в Близкия изток, когато по стечение на обстоятелствата беше арестуван и Фил Суицър.

Беше се върнал от Ирак, след като в пустинята уж се срещнал с някакъв Костотрошач, но това преспокойно можеше да се окаже измишльотина, дължаща се на натрапчивите му мании.

Изключителната интелигентност на Райън вероятно беше причината за съобразителността и ума, които Костотрошача беше проявил при всяко убийство. А раздялата му със Селин и с Бетани му даваше и мотив за последното нападение.

Имаше и още неща и всички те сочеха към човека, който тази сутрин ги беше държал на мушка, преди да избяга.

Всичко, освен обичта, която Рики беше прочела в очите на мъжа, преживял емоционален срив пред очите й в онази хотелска стая преди два месеца.

Но пък Рики знаеше колко лесно могат да те излъжат нечии очи.

Едно беше сигурно — ако Райън наистина се окажеше Костотрошача, както подозираха, той беше извратен и изключително умен противник. Достатъчно умен, за да усеща тя студена тръпка по гърба си, докато крачеше пред специално сформирания екип.

— Точно така — тихо се съгласи Рики, — голяма откачалка. Затова предупредете хората си да са нащрек. Той е плашещо ненормален. Най-вероятно дори не съзнава какво прави.

Бъртън Уелш пристъпи напред:

— Не бива да позволим да напусне града.

— Моля ви, сър, седнете. — Тя го изгледа и остана доволна от потръпналата му буза. — Причината да не сме се натъкнали на него през последния час е, че не е напуснал града. Ако е толкова умен, колкото си мисли, няма да излезе от града, докато не се стъмни. Ще поставим блокади на седемте изходни артерии на града. — Рики кимна към партньора си: — Марк?

Той се обърна към окачената на стената карта и посочи местата на блокадите:

— Така. В момента още два хеликоптера идват от Далас. Когато пристигнат, ще се присъединят към четирите, които вече са във въздуха, и ще огледат по-малките улици, които водят към четирите изходни артерии. А междувременно искам всички вие да изтеглите колите си от останалите пътни блокади и да започнете цялостно претърсване на града.

Рики направо усети как лицето на прокурора пламва.

— ФБР обявява награда от 50 000 долара за информация, която ще помогне за залавянето на Райън Еванс. Моля, разпространете новината възможно най-настойчиво. Отворена съм за всякакви предложения. Не е тайна, че веднъж вече този човек ни се изплъзна, не искаме да го изпуснем отново. Въпроси?

Заместник-началникът вече говореше по телефона и тихо издаваше нареждания. Тя даде на останалите само няколко секунди време за размисъл над молбата й.

— Добре.

Рики грабна мобилния си и се запъти към вратата.

— Къде отивате?

— В Уейко, господин прокурор. Отивам да проверя какво крие под леглото си Райън Еванс, ако не възразявате.

Че интелигентността, знанието и мъдростта са сила, на която може да се разчита в един свят, разкъсван на парчета от училищни хулигани и тирани от третия свят, за Райън дойде като спасително откровение най-напред в шести клас.

Честно казано, чак до дванайсетата си година той си беше малко смотан. А Боби Кнуц правеше всичко по силите си да не му позволява да го забрави. Ръчкането в ребрата и по някой пердах от време на време на игралната площадка бяха част от живота на Райън, откакто се помнеше. Но Боби Кнуц и онези, с които движеше, просто бяха по-високи и по-яки.

Всъщност всеки глупак в училище разбираше, че семейството на Боби не прелива от добронамереност и не притежава богатства, за които всички жадуват. Баща му беше безработен пияница, а майка му не печелеше достатъчно като келнерка дори за да облича прилично сина си. Райън стигна до извода, че с мускули пари не се печелят.

Интелигентността, от друга страна, като тази на професорите и на всички, които работят в лъскавите сгради с офиси, носеше пари. Тогава Райън тихомълком и съвсем целенасочено започна да се оттегля от импулсивния, мъжкарски и незрял свят на американските тийнейджъри и вместо това се отдаде на по-престижния стремеж към знание.

Райън не беше изминал и два километра по булевард „Бартън Крийк“, след като избяга от къщата на Селин, когато здравомислието му се върна и категорично му заяви, че ако не се успокои и не разсъди сериозно като никога досега, заминава в затвора. А ако той отидеше в затвора, Бетани щеше да отиде в гроба.