Тед Деккер - Дъщерите на Костотрошача

Нима този човек обвиняваше него?

— Той… Серийни убийци! Онзи арабин ни сравняваше със серийни убийци. Споменах Костотрошача само за да подсиля въздействието на сравнението му. Защо сте казали на медиите за думите ми? Така ме е намерил.

— Нима? — Явно Уелш не вярваше на нито една дума на Райън.

— Ами вие? — обърна се Райън към Рики.

Тя вдигна рамене:

— Много въпроси очакват отговор.

Райън се обърна към Селин бесен и неспособен да прикрива гнева си.

— Как си могла да си помислиш такова нещо?

Само че очите й бяха разширени от страх и той разбра, че нещо съвсем конкретно я е убедило, че той вероятно представлява опасност за нея.

— Какво, просто не си включила алармата, за да може той да влезе тук и да отвлече дъщеря ми, така ли?

— Очаквам пълното ти досие, Райън — осведоми го Уелш. — Но всъщност няма нужда да го преглеждам, за да установя, че извършените от Костотрошача убийства съвпадат с периодите между командировките ви зад граница.

— Не ставайте глупав! Това е чисто и просто съвпадение.

— Нима? Когато счупихте пръста на Селин, не й ли казахте да ми предаде, че това е отмъщение? Това ли е всичко, капитане? Разплата? Разплата заради огорчението ви?

— Ако прочетете досието ми, ще научите, че съм жертва на насилие, а не насилник. Губите си времето, докато той е някъде там с дъщеря ми.

— Сигурно ви е било трудно да гледате как умират всички онези деца — каза Уелш. — Разбирам защо сте откачили.

— Това няма нищо общо! — Райън дишаше тежко. — Разполагаме само с шест дни да го заловим…

Рики изви вежди:

— Шест дни ли? Нещо против да ни обясните по-подробно?

— Той ми се обади. Каза, че на Отеца са му били нужни седем дни, за да я създаде, затова сега щял да ми даде седем дни да я спася.

— Така ли? — подсмихна се подигравателно Уелш. — Обадил ви се е просто ей така?

Така значи. Заради мъчителното преживяване на Селин през нощта на отвличането, когато Трошача бе счупил пръста й, и предвид преживяното от Райън в пустинята, прокурорът беше готов да припише престъплението на него…

Ревнив баща, който страда от посттравматичен стрес, се поддава на истинската си престъпна природа, като отвлича собствената си дъщеря.

Погледна към Рики:

— Вие връзвате ли се на това?

— Както казах, някои въпроси се нуждаят от отговор. Бихте ли ми казали къде бяхте преди две вечери?

— У дома. Спях.

— Сам?

Хрумна му още нещо. Костотрошача му беше отправил лично предизвикателство. Сега животът на Бетани зависеше от това какъв избор ще предпочете да направи Райън. А изражението в очите на прокурора не оставяше никакво съмнение, че той не възнамерява да допусне Райън да излезе от тази стая свободен, за да може изобщо да направи някакъв избор.

Впери поглед в Уелш и го видя такъв, какъвто беше всъщност — пречка пред спасяването на живота на дъщеря му.

— Сам ли? Не, всъщност бях с добри приятели, които останаха да пренощуват у дома, след като играхме покер. Сигурен съм, че няма да имат нищо против да им позвъните.

— Ще го направим. Отец Хортънс ми каза, че през последните два месеца живеете почти като отшелник. Трудно ми е да си представя, че имате цял куп близки приятели.

Вече и двете врати бяха препречени. Райън нямаше представа откъде се беше взело второто ченге, но вече го бяха обкръжили.

— Всичко това лесно може да се провери — намеси се Рики. — Значи твърдите, че той ви се е обадил?

— Да. — Райън кимна и се примъкна по-близо до изхода през кухнята. — Оставил ми е съобщение.

— Къде е съобщението?

За малко да каже „Изтрих го“.

— У дома.

Всеки момент щеше да се поддаде на паниката, която разяждаше гърдите му. Трябваше да се измъкне!

Последвай ме там, където лети гарванът сам. Тоест, където гарванът лети самичък.

Или пък беше Последвай ме, където гарванът лети, сам. Тоест, ела сам.

И в двата случая трябваше да се измъкне и то веднага!

— Значи няма да имате нищо против да отидем заедно да го вземем — каза агентката.

— Той е… Живея в Уейко.

— Значи трябва да тръгваме.

Прокурорът пристъпи напред:

— Съжалявам, агент Валънтайн, но не мога да позволя да отведете този човек извън юрисдикцията ми. — Кимна на ченгето зад Райън. — Ще се наложи просто да ви обясни къде е. Сигурен съм, че ще оцените загрижеността ми, но…

Райън се хвърли назад към ченгето. Слисано бутане посрещна гърба му — точно на тази реакция се беше надявал. Приведе се и се завъртя, докато ръцете на полицая все още бяха вдигнати във въздуха, за да блокират връхлитащия Райън.