Тед Деккер - Дъщерите на Костотрошача

Откъде Костотрошача знаеше къде да му се обади? Татко , все едно Райън е баща на Костотрошача. Все едно Трошача е някакъв откачен Сатана, който е отмъкнал нечия дъщеря и иска баща й да влезе в ролята на Бог-Отец.

Ела и ме хвани, Отче.

Райън грабна слушалката и набра номера на мобилния телефон на Селин, крачейки, докато телефонът звънеше.

— Хайде, Селин, моля те, вдигни.

— Оставете съобщение — оповести жизнерадостно гласът й.

Бързо набра номера на домашния им телефон, пропусна една цифра, опита отново и натисна бутона за връзка.

Този път съобщението беше записано от Бетани и светът на Райън се замъгли, когато в ушите му прозвуча гласът на дъщеря му: „Здравейте, знаете какво да направите. Ако търсите мен, обадете ми се. Ако търсите Селин, обадете се на Селин. Не си правете труда да ни оставяте съобщения на този секретар, никой не ги прослушва“.

Щрак.

— Селин? — Гласът му звучеше неистово. — Селин, за бога, вдигни телефона!

Мълчание.

— Селин!

Тя обаче не вдигаше. Райън постоя задъхан, после опита всички номера, които можеха да го свържат с някого, с когото и да било, само да му кажеше някой какво се случва. Трябваше да знае защо, кога, от колко време я няма. Бяха ли я намерили?

Шеметно превъртя номерата, на които можеше да се свърже със Селин. Опита отново мобилния й, домашния, кабинета на прокурора, където се свърза с поредната гласова поща.

Защо не му се бяха обадили?

Опита номера на свещеника, но и с него нямаше връзка.

Имаше чувството, че стените на апартамента се приближават и рухват отгоре му, бутани отвън, за да го смажат.

Дали ФБР знаеше за седемте дни, които им беше дал Костотрошача? Или се отнасяше само за него? Дали това предизвикателство беше предназначено само за неговите уши?

Ангелче, моето ангелче! Господи, не позволявай да я наранят!

Знаеше обаче, че е твърде късно. Какъвто и да беше изходът, Бетани, неговото сладко момиченце, което бе смисълът на живота му, щеше да бъде белязано до живот!

Трябваше да научи какво става!

Райън грабна ключовете на колата си, изтръгна телефонния секретар от стената и излетя от апартамента.

Пътуването до центъра на Остин му отне един час, като през повечето време караше със сто и трийсет, облян в студена пот, а после изгуби още двайсет минути, за да се добере до квартала на Селин. Не спираше да съжалява, че все още няма мобилен телефон.

В мига, в който спря пред къщата на Селин, Райън разбра, че Костотрошача е отвлякъл Бетани от тук. На алеята беше спряла полицейска кола и още два немаркирани седана — вероятно коли на ФБР. Тротоарът пред къщата, по който се стигаше и до задния двор, беше ограден с жълта лента.

Вместо да нахълта през входната врата и да настоява за отговори, както възнамеряваше от самото начало, Райън паркира тойотата си на улицата и тръгна към къщата през задния двор.

Едва тогава се сети за ограничителната заповед, но това просто го позабави. Заповедта несъмнено губеше смисъл с оглед на случилото се.

Продължи напред залитайки, понеже краката му се подгъваха като макарони. От земята до горния балкон се издигаше стълба, опряна на белия парапет, който се нуждаеше от пребоядисване.

Райън се закова на място при тази гледка. Между дърветата духаше ленив ветрец. Зад него по булевард „Бартън Крийк“ профучаха гумите на автомобил. Високо в небето изрева реактивен самолет, устремил се още по-нагоре.

Само че нито един от шумовете край Райън не беше толкова изразителен, колкото неподвижността на стълбата, по която Костотрошача се беше качил в спалнята на дъщеря му.

Това беше неподвижността на абсолютната празнота, която се блъсна в гърдите на Райън толкова мощно, че за няколко дълги секунди прекъсна дишането му. Сега, цял ден по-късно, местопрестъплението бе вече щателно огледано. Жълтата лента напомняше, че криминолозите са били тук и са си тръгнали, а също и че бе минало достатъчно време, за да изстинат всички следи.

Райън усети как го тласка вътрешната му необходимост да узнае. Към основата на стълбата. Нагоре по металните пречки, една по една.

Инстинктът, сърцето и разумът му се вдигнаха на неистов бунт и настояваха той да слезе от стълбата, да се махне от мястото на покушението, да се предпази от мъчителните картини, които нахлуваха в съзнанието му.

Дъщеря му, която пищи под тиксото, а ококорените й очи търсят да намерят някакъв смисъл.

Татко!

Татко, татко, моля те!