Тед Деккер - Дъщерите на Костотрошача

Райън не разбра как успя да се прехвърли през перилото на балкона, защото докато стигне горе, вече се бе превърнал в същинска развалина. Застана с лице към спуснатите щори и съжали за решението да се покатери по стълбата. Не беше по силите му да влезе вътре.

Но трябваше. Трябваше да разбере какво е видяла и почувствала дъщеря му, когато е влязъл Костотрошача.

Прогони мъчителната болка, опита да бутне вратата, която се оказа отключена, и я плъзна докрай. Стаята беше склад, не спалня. Леглото на Бетани беше в съседната стая.

Белите чаршафи бяха подпъхнати под дюшека в долния край, но иначе бяха разхвърляни, сякаш бяха изтръгнати от ръцете й и метнати наполовина върху леглото. Видя вдлъбнатината от главата й във възглавницата.

За пръв път влизаше в стаята й след завръщането си и се мразеше заради това. Ако можеше да върне назад дори един ден, нямаше да допусне никакъв съд да му попречи да докаже на дъщеря си колко я обича.

Щеше да й купи кола. Цяла стая с рози. Щеше да я заведе в Дубай и да я настани в апартамент, който струваше четири хилядарки на вечер и да нареди на персонала да й носят каквото поиска, без да се интересува от цената.

Щеше да падне на колене, да я помоли за прошка и да й каже колко я обича.

Седем дни, броени от вчера, когато беше оставено съобщението. Значи му оставаха шест дни.

Райън се извърна с гръб към стаята, изтри очите си, стисна зъби и тръгна надолу по стълбите.

Бяха в дневната — чу ги, преди да ги види.

— Всеки час забавяне от ваша страна е един час предимство за него.

— Трябва ни нещо повече.

— Тогава го намерете! Имате показанията на Селин, това е достатъчно за да го арестувате. За бога, нямаме време за размишления!

Райън спря на прага и ги огледа. Бъртън Уелш — човекът, когото беше нападнал — висок и прясно избръснат. Уханието, което се усещаше, сигурно беше от неговия афтършейв.

Рики Валънтайн, агентката от ФБР, която го беше разпитвала в хотела му преди два месеца. Дребната жена с голямо сърце.

Селин, облечена в зелена рокля на цветя, крачеща, с гипсиран показалец на превързаната през рамото й ръка.

Опита се да каже нещо, но внезапно гласът му се стори неуместен. Не му беше мястото тук, трябваше да е там, където го искаше Трошача, за да се пазари за живота на дъщеря си.

— Райън?

Рики Валънтайн го беше забелязала. Всички се обърнаха да го видят, а на него му се прииска да избяга, понеже знаеше, че дори в този момент въздействието на онова празно легло горе се опитва да покори трезвата му уравновесеност.

Но нищо не можеше да направи. Не можеше да се обърне и да избяга, защото така щяха да се втурнат да преследват него, а не Костотрошача. Не можеше и нищо да им каже, понеже нищо не му се струваше смислено.

Можеше само да стои и да отвърне на погледите им.

— Е, като говорим за вълка… — обади се прокурорът. — Какво търсите тук?

Агентката на ФБР го стрелна с гневен поглед и застана по средата между двамата.

— Съжалявам, капитане, сигурна съм, че сте много разстроен.

— Защо никой не ми се обади? — попита Райън.

— Махнете го оттук. — Селин го изгледа кръвнишки като вълк, застанал срещу мечка. — Махнете го оттук!

— Селин?

Нещо не беше както трябва. Беше дошъл с новини, обаче…

И тогава разбра. Прокурорът бе говорил за него, когато влезе в стаята. Уелш искаше да извикат Райън на разпит.

Гневът му отново лумна:

— Какво става тук? — попита.

— Първо, нарушавате съдебна заповед — сряза го Уелш.

Тези думи пометоха и последните му задръжки.

— Дъщеря ми е отвлечена! — Райън изкрещя последната дума с пламнало и зачервено лице. — И никой не си е направил труда да ми се обади?

— Съжалявам, капитане — каза Рики. — Знам, че обстоятелствата никак не са благоприятни за вас, но трябва да бъдем много предпазливи.

Селин беше отстъпила няколко крачки назад и стоеше разтреперана до дивана.

— Какво правиш, Райън?

— Не трепери така, все едно аз съм ти счупил пръста! Дъщеря ни е някъде там!

— Защо не казахте на агент Валънтайн истината за връзката си с Костотрошача в Ирак, капитане? — попита Уелш, леко привел глава.

— Аз… Каква връзка? Информацията е поверителна. Не виждам какво общо има с…

— По една случайност вие се връщате от пустинята и разказвате истории за кошмарните си преживявания с Костотрошача, а сега той отвлича дъщеря ви, след като две години не се е показвал на сцената? Извинете, но това наистина ми се струва малко прекалено.