Тед Деккер - Дъщерите на Костотрошача

Сатана.

Костотрошача, Алвин Финч и Сатана — тези три думи пораждаха в съзнанието му онова място на покой и страх. Неговите имена.

Странното в пъкъла беше, че съдържа частица от рая или поне от нещо, което прилича на рай. Там имаше покой, в обителта на съвършения страх. Или по-точно, той намираше своя покой в техния съвършен страх. За Алвин това бе единственото райско кътче на земята.

Алвин Финч имаше млечнобяла кожа, почти безукорна във всяко възможно отношение. Мека и нежна като на жена, но по-гладка, понеже той не допускаше никакви косми, а предпочиташе редовно да се бръсне и епилира, както и понеже редовно се мажеше с лосион, още откакто бе взел от майка си първото бурканче с бял лосион за тяло „Нокзима“ преди повече от трийсет години.

Алвин обичаше две неща и високо ценеше три. Обичаше безукорната кожа, защото тя придаваше идеален външен вид. Обичаше пеперудите, защото те имаха безукорна кожа.

Обожаваше сапун, много, много сапун.

Алвин пристъпи под душа и се изкъпа, без да бърза, като използва шест дози неароматизиран течен сапун, за да насапуниса цялото си тяло четири пъти и да го изплакне. Изми косата си три пъти, както постъпваше обикновено, когато се намираше на онова място на покой и страх, където беше сега. Когато топлата вода в четиристотинлитровия му бойлер стана хладка, той затвори душа и се подсуши, преди да излезе върху пода от плочки.

Огледалата бяха замъглени от пара, а той искаше да зърне отново гладката си чиста кожа, затова избърса стъклото с чиста кърпа, а после със сешоара го подсуши напълно.

Отново се взря в отражението си, като обърна специално внимание на белия си корем — не можеше да се избави от една лека тлъстина, колкото и коремни преси да направеше. Така наречените паласки. От всичко друго обаче остана доволен.

Взе синьо бурканче с лосион за тяло „Нокзима“ от тоалетната масичка, топна четири пръста в крема и размаза превъзходния балсам по ръцете си, без да откъсва поглед от отражението си в огледалото. Кожата му настръхна от вълнение, докато Алвин разнасяше балсама, загледан в гърдите си, и докато после постепенно се придвижваше надолу, за да омекоти глезените и стъпалата си.

След като овлажни цялата си кожа, той подряза ноктите на краката си, както правеше всеки ден, без изобщо да бърза и почиствайки всяка дребна нечистотия под ноктите. С хартиена кърпичка събра отрязаните парченца, сви я на топка, изхвърли я в тоалетната и пусна водата.

Доволен от чистотата на тялото си, той навлече чифт широки спортни панталони и карирана кафява риза. В Ел Пасо и на други места из западните щати, беше носил шапка, но тук, в града, беше установил, че каквато и представа да имаше за себе си местната общност, в действителност много малко хора слагаха шапки. Носеха работни обувки, спортни панталони и кафеникави карирани ризи.

Алвин влезе в спалнята си и спря до леглото. Никога не вдигаше щорите и предпочиташе настолните лампи пред силното слънце, което увреждаше кожата. В момента и двете лампи отстрани на леглото бяха изключени, но въпреки това той виждаше лицата от стената, които го наблюдаваха, затова спря и ги остави да му се полюбуват.

Снимките на стената вече бяха повече от сто — все лица на млади момичета, които гледаха към обектива на фотоапарата и нямаха нито едно петънце или пъпка по кожата си.

Всички бяха кандидатки в един или друг момент. Потенциални дъщери. Алвин се нуждаеше от дъщеря — това беше манията му. От съвършена дъщеря, която да го обича, както заслужаваше да бъде обичан. Не в сексуален смисъл, разбира се. Само хора с болен мозък падаха толкова ниско. И повече заслужаваха да ги смачкаш, отколкото комарите или мухите.

Начинът му на действие беше простичък — след като претърси света за кандидатки за негова съвършена дъщеря, той избра само най-добрите.

От тях пък беше взел само няколкото, които след задълбочено трайно проучване прецени и като достъпни, и като отговарящи на високите му критерии. Седем. Беше си взел седем, обаче подложени на изпитание, нито една не се бе оказала достойна.

Изправен пред провала им, Алвин беше убил и седемте. След като ги разобличеше, просто не можеха да го лъжат. Но имаше и още нещо — той знаеше, че заслужава поне някакво удоволствие заради цялото си усърдие.

Трябваше да им чупи костите една по една, докато вътрешното кървене най-накрая не ги принудеше да пуснат духа на живота да отлети.

Беше поставил малка червена точка в горния десен ъгъл на снимките на момичетата, които беше убил. Макар че вече нито една не отговаряше на изискванията, му беше приятно да го гледат и дори се зачуди дали да не си свали ризата.