Тед Деккер - Дъщерите на Костотрошача

Трошача все още беше с гръб към него и сега се обръщаше слисан. Чукът се стовари отстрани на главата му със зловещо хрущене.

Остра болка прониза ръката на Райън. Усети как изпуска чука и той пада на бетонния под до Бетани. Противникът му го гледаше с изцъклени очи, изпъкнали върху окървавения от едната страна череп.

И тогава Алвин Финч, наричан още Костотрошача или Сатана, се килна наляво. Отскочи от кола насред стаята, шумно се удари в бетона до главата на чука и застина неподвижно.

За три дълги секунди Райън се взираше в силуета му, все още неспособен да повярва, че беше успял да го изненада. Собствената му лудост го беше убила. Ако не беше толкова маниакално решен да притежава нещо, което не му се полага, може би щеше да чуе приближаването на Райън.

А вместо това лежеше на пода, или мъртъв, или на прага на смъртта, а Райън не усещаше нищо, което дори смътно да напомня на угризения.

Бетани се взираше в него. Той погледна към чука в краката й, после отново към обърканите й очи. Да се свършва…

Заля го нова вълна от ярост. Чукът беше там, до краката на Бетани, а звярът, който я беше наранил, лежеше на пода. Райън искаше да кресне с пълно гърло на дъщеря си да вземе чука и да го стоварва върху главата на изверга отново и отново, докато не остане нито капка съмнение, че е наказан както трябва за своите прегрешения.

— Убий го — изхриптя той.

Но Бетани само го погледна. И продължаваше да стои като отпусната кукла, издокарана с булчинската рокля на майката на Алвин.

Райън разбра, че дори в този момент тя е подвластна на Костотрошача. Наистина беше дала на своя похитител част от себе си и сега трябваше да се пребори да си я върне. Гневът щеше да дойде по-късно.

— Ти се върна за мен — промълви Бетани. Без да откъсва поглед от него, вдигна роклята към раменете си и я свали. Тя се свлече на пода около краката й, но Бетани само стоеше по пижама и го гледаше, а Райън не беше сигурен дали е ядосана, или се радва. Лицето й бавно се разкриви и от очите й бликнаха сълзи. Раменете й се затресоха.

Буца заседна на гърлото му и той просто не бе в състояние да й каже колко я обича, макар да му се искаше само това.

Бетани погледна към падналото тяло отстрани, после отново вдигна очи към Райън и се разрида пронизително. Обзе го паника. Да не би тя да оплакваше смъртта му? Смъртта на Костотрошача?

Не! Не, Бетани, скъпа, не е така! Аз те спасих! Моля те, не плачи…

Бетани вдигна двете си ръце, запрепъва се напред и едва когато стигна до него, Райън разбра, че идва, за да я прегърне.

Той изстена, пристъпи напред и я притисна в обятията си. Тя обгърна тялото му с тънките си ръце и положи глава върху гърдите му.

— Благодаря ти — успя да прошепне. И отново прошепна напрегнато: — Благодаря ти. — Притискаше го с повече сила, отколкото човек би допуснал, че е възможно след продължителното й пленничество. И се разплака неудържимо.

— Съжалявам — каза той.

— Не! — проплака тя. — Не!

— Искам да ти бъда баща. Искам…

Бетани обгърна с ръце шията му и го целуна по бузата.

— Ти се върна за мен. Ти си моят баща и аз никога няма да те напусна.

Райън едва смогна да понесе това признание. Не беше в състояние да говори, само я притисна към себе си и се разплака в косата й.

Обаче още един звук се присъедини към техните гласно изречени угризения. Костотрошача изстена.

Звукът накара Бетани да подскочи.

Нима не беше мъртъв?

Райън бавно се извърна и впери поглед в лицето на Костотрошача. Очите му се местеха, стрелкаха се от Райън към Бетани и обратно. Черепът му беше строшен, но той явно беше в съзнание. А в сините му очи Райън видя колко упорито се е вкопчил в своето желание.

Остана неподвижен много дълго, за да може кръвта в жилите му да се разгорещи, бавно стискайки ръцете си в толкова стегнати юмруци, че ноктите се врязваха в дланта.

Костотрошача бе все още жив. А всяка похотлива глътка въздух на това чудовище ограбваше Райън от живот. Суровата проява на злината у този човек беше още по-отблъскваща сега, изразена в тези отвратително изцъклени очи, въпреки провала му да спечели дъщерята.

Райън изрева и сляпо се нахвърли върху Трошача.

Грабна го за панталона и ризата и го вдигна като тежкоатлет, стиснал щангата. Завъртя се с рев и затръшна тялото в стената.

Върху дървените трупчета.

Бетани се разпищя, шмугна се и хвана все още висящите от трупчетата въжета, с които преди бяха завързани ръцете и краката на Райън.