Тед Деккер - Дъщерите на Костотрошача

Успееше ли да счупи трапецовидната кост, ръката му щеше да се свие с около два сантиметра. Беше го разбрал от рисунката на онази стена. Можеше да се наложи да счупи и някоя от метакарпалните си кости, за да успее да промъкне длан през гривната на оковите.

Ако понесеше болката, имаше огромен шанс да изненада пазача и да му отмъкне оръжието.

Странна мисъл споходи Райън, докато седеше на леглото и умуваше как да строши собствените си кости. Сигурно Костотрошача вече бе причинил същото на дъщеря му. В известен смисъл му се струваше оправдана болката от чупенето на собствената си лява ръка, за да има поне някаква надежда да отиде при нея.

Най-малко това можеше да направи. И знаеше как да го постигне. Тук, използвайки леглото като инструмент, веригата и тежестта на собственото си тяло, може би щеше да успее да си счупи костите.

Идеята го завладя изцяло.

— Това не ми харесва. — Рики надигна бутилката бира „Корона“ сякаш да отпие, но вместо това само я размаха, за да подчертае думите си. — Прилича ми на ареста на Фил Суицър. Обстоятелствата отговарят, мотивът отговаря, всичко отговаря, но човекът не е който трябва.

Марк Реснър поклати глава:

— Може и да не е той Костотрошача, но е виновен, нали? Съгласен съм с Кракър, градът незабавно се нуждае от виновник зад решетките, дори да не е онзи, когото преследвахме преди две години.

Седяха в „Тетъл Тейл“, кръчма на Четвърта улица в центъра на Остин, в която през почивните дни имаше места само за правостоящи заради музиката на живо и студентите от намиращия се наблизо Тексаски университет. Днес самотното пиано свиреше на по-малобройна и по-зряла публика.

Вдясно от тях стрелките на високия метър и половина старинен часовник показваха почти полунощ. Дори през работните дни Остин, Тексас, световната столица на живата музика, не спеше. Двамата с Марк обаче спяха и се бяха уговорили да не остават след полунощ.

— Знаеш, че прокурорът ще даде всичко от себе си, за да лепне цялата вина на Еванс. И понеже така и така се заговорихме за това, прокурорът постъпи по същия начин и предния път.

— По кой начин? Подхвърлил е кръвта като улика?

Тя отпи и остави бутилката, без да си направи труда да му отговори.

— Проблемът е, че нищо не елиминира Еванс. Сто пъти прегледах свързаните с Костотрошача улики, с които разполагаме — местата, времето, докладите на криминалистите — нищо не оневинява Еванс. Дори телефонът, който намерихме в каменната кариера. Обажданията са от друг мобилен в същия район. Възможно е сам да си е звънил.

— Но?

— Но… ти ми кажи, след като го погледнеш в очите.

По лицето на Марк бавно се разля иронична усмивка.

— Да не би да харесваш този тип?

— Моля те, както сам каза, той е виновен. — Тя отново вдигна бутилката, завъртя я между ръцете си и отлепи ъгълчето на етикета. Изпитваше… уважение. Със сигурност не беше нищо романтично.

Марк се облегна назад.

— Трябва да признаеш обаче, че има нещо изключително привлекателно в баща, отчаяно решен да спаси дъщеря си.

— Ако допуснем, че той прави точно това — уточни тя.

— Нима не го твърдиш?

Рики въздъхна и се облегна назад в същата поза като неговата.

— Имаше нещо в очите му, когато разговарях с него в хотелската му стая преди два месеца. Тъкмо беше проснал на пода прокурора, което честно казано не ме притесни особено, а бракът му се разпадаше. Имаше стотици причини да бъде бесен. А той просто ридаеше. Сърцето ми се късаше.

— Значи според теб той казва истината.

Рики се взря в партньора си за миг. До неотдавна в нощ като днешната щеше да потърси утеха в обятията му. Но вече беше сама, точно като Райън.

Отмести поглед от Марк и се загледа към пианиста.

— Ако трябва да заема нечия страна, да. Според мен той казва истината. Според мен е отвлякъл Уелш, понеже му е казано, че не го ли направи, дъщеря му ще умре.

— А ние грешим, като не приемаме версията му.

— Ако съм права, да — отново го погледна Рики.

— Е, скоро ще разберем, нали?

— Защо?

— Когато намерим тялото на момичето, патологът ще ни каже дали костите й са били счупени преди или след като сме арестували Райън Еванс. Ако имаме късмет, ще можеш преспокойно да направиш извода, че тя е убита след ареста на Еванс и да го оневиниш поне за това. Но все пак ще трябва да се разправяш с прокурора.

Перспективата беше отвратителна, но вярна. Фактът, че си седяха тук и си клатеха краката, докато Бетани все още беше неизвестно къде, накара Рики за пореден път да прокълне проклетата си работа.