Тед Деккер - Дъщерите на Костотрошача

— Ако Райън не е Костотрошача, съдебните заседатели ще го оправдаят за онова, което е причинил на прокурора. И след всичко, което е преживял, сигурно ще го осъдят на пробация или ще му наложат кратка присъда, но никой няма да натика един изтерзан баща в затвора за твърде дълго, не и пред погледа на всички други бащи, чиито дъщери са убити от Костотрошача. Когато цялата тази история приключи, той ще е обществен герой номер едно.

— Доста сериозно „ако“.

— Кое?

— Ако не е Костотрошача.

Тя остави полупразната бутилка на плота и погледна телефона си, да не би да не е чула някое обаждане заради шума.

— Нищо ли?

— Не. Той обаче твърди, че убиецът му е дал време до сутринта. За няколко часа можем да отидем до всяка точка на щата. А той разполага с време до три или четири сутринта, за да спази срока.

— Какво би могло да се промени от сега до три през нощта? Защо не ни каже сега, ако изобщо възнамерява да ни каже нещо?

— Ние може да се променим — обясни му Рики. — Можем да променим мнението си. Прокурорът може да размисли. След като оставих Еванс, изложих всичките си съображения защо трябва да му дадем последен шанс, като му закачим предавател, и Кракър обеща още веднъж да запознае Уелш с доводите ми.

— Няма начин, не и след това показно представление пред пресата днес следобед. Уелш вече се е устремил към следващите избори.

Колкото и да беше потискащо, никой не можеше да го оспори.

Рики извади пет долара бакшиш и остави банкнотата на масата.

— Тогава да се надяваме на обаждане от Еванс преди четири часа сутринта. Трябва да поспя.

— Скоро говорила ли си с някой от участъка? Той буден ли е?

— Преди половин час, точно преди да дойда тук. Да, беше буден. Просто си седял. Тръгваш ли?

— Ти върви, аз ще си допия бирата. Обади ми се, ако научиш нещо.

Рики тръгна по Четвърта улица към ресторант „Тралъкс“, където един служител беше паркирал колата й. Подаде квитанцията си на момчето и позвъни в участъка, докато чакаше. Вдигна Джонсън, един от пазачите от нощната смяна, и той се съгласи да отиде да провери набързо.

Върна се след трийсетина секунди и потвърди, че Еванс все още е буден и е легнал, но едва ли скоро ще заспи.

— Защо?

— Просто така изглежда — втренчил се е в тавана, сякаш той всеки момент ще се срути. Поти се като прасе.

— Поти ли се?

— Цялата му риза е мокра.

Тя се навъси. Така. Потял се. Може пък да промени намерението си.

Рики пристигна в апартамента си в дванайсет и четирийсет, звънна на Кракър за последно, да не би пък да й вдигне, и седна пред телевизора за да изпусне малко парата, понеже той не вдигна.

Прегледа дигиталния си рекордер и погледа малко шоуто на Летърман, после си събу обувките, легна в ъгъла на дивана и остави изтощението постепенно да я тласне към съня. Щяха да й се обадят, беше им оставила всичките си телефонни номера.

Летърман все още се хилеше на монитора, когато Рики сепнато се събуди от дълбок сън половин час по-късно. Два часът. Грабна мобилния си от масичката.

— Да?

— Агент Валънтайн?

— Той проговори ли?

— Моля?

— Еванс! Еванс проговори ли?

— Ами, не… госпожо, не. Обаждам се от името на заместник-директора Кракър. Ще изчакате ли на линия?

— Кракър ли? Разбира се.

Кракър? В два сутринта? Значи прокурорът се беше съгласил. Ако е така, трябваше да побързат. Тя притисна телефона към ухото си и започна да се обува.

Изпусна телефона. Вдигна го от килима и го долепи до ухото си.

— Ало?

Нищо. После в ухото й прозвуча познатият глас на Кракър.

— Рики?

И веднага разбра, че нещо не е наред. Изправи се.

— Какво има?

— Рики, аз съм в дома на Бърт Уелш. Бог да ми е на помощ, не знам как допуснахме да се случи.

— Кое?

— Той е мъртъв. Изглежда като дело на Костотрошача.

Сърцето й подскочи, за миг сякаш спря и после продължи да тупти равномерно.

— Мъртъв ли е?

— Намерен е преди няколко минути след анонимно обаждане за убийство в къщата му.

— Как е намерен? Откъде знаете, че е бил Костотрошача?

— Намерихме го на леглото му, вързан за пръчките, гол. Всички кости по крайниците му са счупени. Боже, прилича на… — Плътният глас на Кракър му изневери.

— И няма кръв?

— Не. Няма кръв освен от главата, където е бил ударен, за да загуби съзнание. Дано да е бил в безсъзнание.

От внезапното прозрение краката й омекнаха като гумени.

— Райън ни предупреди, че това ще се случи.

Мълчание.

— Той ни предупреди, че Трошача иска смъртта на Уелш. Баща на лъжата, нали? Когато Райън не е успял да изпълни изискванията му, той лично се е заел с Уелш, а после се е обадил, защото иска да го намерим. Не иска да приписваме неговите дела на Райън.