Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

— Ще оцелея. Добре че не ме улучи в лицето — щеше да ми съсипе готината физиономия. — Лицето му се изкриви в усмивка. Тя се усмихна в отговор. — Готова ли си?

Тя кимна. Еди излезе в коридора и бързо се придвижи към стъклената врата. Две от момичетата на Озир се излежаваха по бански на долната палуба, а край тях трима от екипажа на яхтата гледаха състезанието по телевизията. Двама от мъжете бяха въоръжени.

— Така, дотук с плана за незабелязаното промъкване до лодките. — Той вдигна пистолета. — На три скачаме и двамата. Щом се озовеш там, тичаш до лодката, която е във водата, палиш я и не се спираш пред нищо . Така или иначе ще ни убият — ако ни хванат отново, няма да имаме втори шанс. Разбрахме ли се?

— Разбрахме се — съгласи се неохотно Нина. — Но ще ти кажа нещо.

— Какво?

— Вече не съм депресирана.

— Да, няма друг лек, който така да те стимулира, както смъртоносната заплаха, нали? — Те се целунаха и Еди отвори вратата. — Така. Едно, две, три — давай !

Те излетяха навън под яркото средиземноморско слънце и хукнаха към парапета.

Падаха поне три метра; приземяването на Нина беше болезнено твърдо и тя се строполи на земята. Еди се представи много по-добре; приземи се с жабешко приклякване и бързо отскочи. Едната от жените изпищя, другата ги погледна с тъпа изненада. Мъжете наскачаха, въоръжените измъкнаха оръжията си.

Автоматичният пистолет на Еди затрака, заглушените изстрели оставиха кървави дупки по гърдите и на двамата.

Зад гърба му се разнесе шум…

Той се завъртя и изстреля още един откос в мъжа под балкона. Онзи падна върху опръсканата с кръв преграда и пистолетът излетя от ръката му.

Нина го взе.

— Добре ли си? — попита Еди. Тя кимна. — Хубаво. Отивай при лодките! — След като тя тръгна, той се обърна към останалите живи. Пискащата жена вече крещеше пронизително, а приятелката ѝ продължаваше да го гледа озадачено. Невъоръженият мъж беше забил очи в оръжията на мъртвите пазачи. — Можете ли да плувате?

Тримата кимнаха утвърдително.

— Добре. Имате три секунди да започнете! — Той махна с пистолета към морето. Те го разбраха и без да чакат повече обяснения скочиха през борда.

Еди хукна след Нина. Щом стигна до стълбите към дока, отново насочи пистолета си към яхтата. Появи се друг мъж със зелено сако, който зареждаше автоматичния си пистолет. Еди го простреля и той падна. В пистолета му оставаха само пет патрона. Еди го хвърли и грабна друг от ръцете на най-близкия мъртвец.

Нина огледа лодките и видяното не ѝ хареса. И двата скутера бяха извадени от водата, единствената възможност за бягство бяха джетовете.

— Еди, надявам се, че можеш да управляваш тези неща, защото аз нямам никаква представа!

— Просто запали един! — Той стреля няколко пъти, за да принуди екипажа да се прибере в яхтата, след което скочи при Нина. — Аз ще карам!

Тя запали двигателя и погледна загрижено към един ярък стикер, който предупреждаваше за силната подводна струя.

— Тук пише, че трябва да носим неопренови костюми!

— Да, трябва да облечем и спасителни жилетки, но ще се разминем и с тях! — Той се метна на седалката пред нея. — Дръж пистолета и не падай!

Тя стисна оръжието и здраво го хвана през кръста. Той завъртя дросела и джетът се стрелна по водата, вдигайки цяла стена от пръски.

Озир стоеше до прозореца на ВИП залата, почти залепил лице в стъклото, докато отдолу профучаваха водачите в надпреварата — начело с Мика Виртанен.

— Да! — изкрещя той и размаха триумфиращо юмрук. ОИГ едва от две години бяха основни спонсори на някогашния второкласен тим „Монарх“, но резултатите вече говореха сами за себе си — а победата в Монако, най-престижното от всички състезания, щеше да постави Храма на Озирис в центъра на общественото внимание.

Шабан седеше зад него, като едва обръщаше внимание на ставащото. Телефонът му иззвъня и той се заслуша в обезумелия глас от другия край на линията. След няколко секунди скочи на крака.

— Халид!

— Не сега. — Озир махна презрително с ръка.

— Халид — повтори Шабан; гневът в гласа му привлече вниманието на брат му. — Яхтата.

— Какво има?

Шабан го дръпна по-далеч от останалите гости в залата.

— Уайлд и Чейс са избягали.

Озир го погледна смаян.

— Какво?

— Убили са няколко от хората ни и са откраднали един джет.

— Кога… Кога се е случило това?

— Преди секунди — току-що са се измъкнали.

Озир се опита да реши какво да прави по нататък, но единственото, което успя да каже, беше: