Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

Полицейската лодка промени курса си, за да сложи край на преследването. Еди се стрелна зад нея. Той забеляза някакъв полицай, който стоеше на кърмата и вдигаше пушката си.

— Наведи се! — предупреди той Нина и се обърна назад, за да види кога ще стреля мъжът.

Не последваха изстрели. Вместо това полицаят се наведе отчаяно през парапета, а колегата му скочи от носа на катера.

Миг по-късно „Слънчев барк“ връхлетя върху по-малкия съд и го разсече на две. Резервоарът на разбитата лодка се взриви, а яхтата профуча през огнената топка, продължавайки сляпо да следва джета. Един от хората на Озир се хвърли в морето от предната палуба миг преди пламъците да я обхванат.

— Господи! — проплака Нина. — Да не са полудели?

Еди отново направи завой и се отправи към малкия проход между два претъпкани кея. Яхтата не го последва.

— Мисля, че никой не я управлява.

— Какво? Но аз само раних онзи мъж!

— Не се оплаквам!

„Слънчев барк“ премина покрай тях; всички намерения на екипажа да застреля бегълците бяха заменени от инстинкт за оцеляване и те наскачаха в морето. Яхтата се отправи директно към група малки, но скъпи морски съдове в ъгъла на пристанището, и вниманието на хората в тях рязко се отклони от състезанието към бързо приближаващото се към тях чудовище. Те се разбягаха с крясъци по подвижните мостове.

— Приготви се да тичаш — каза Еди на Нина. — Щом стигнем до сушата, хукваме и няма да спираме, докато не се отдалечим поне на осемстотин метра!

Джетът се изстреля нагоре по хелинга и продължи да се движи, стържейки по бетона. Пред тях изникнаха предпазните бариери: пистата минаваше точно покрай пристанището. Еди дръпна силно ръчката за управление, но извън водата кавазакито беше неуправляемо. То се блъсна в гофрирания метал и двамата му пасажери бяха притиснати болезнено към таблото.

Един от охраната на състезанието забеляза неочаквания сблъсък и се затича към тях — но след миг замръзна на място, забелязвайки пушещия „Слънчев барк“, който се блъсна в пристанището с трийсет мили в час.

Малките яхти се разпаднаха в огнени облаци от отломки, доскоро струващи милиони долари. Една по-голяма лодка се преобърна настрани — а мегаяхтата премина по нея и се стовари върху кея, разкъсвайки предпазните бариери. „Слънчев барк“ се плъзна напряко по пистата като стоманена стена и със скърцане спря точно пред трибуната със зрителите.

Мика Виртанен продължаваше да води колоната. Той ускори след шикана, който се намираше в северната част на пристанището — само за да открие висока бяла бариера там, където очакваше да види завой. Съдиите се окопитиха и трескаво започнаха да размахват предупредителни флагове, но за финландеца вече беше твърде късно.

Той натисна спирачките, колата му се плъзна покрай мястото, където се намираха Нина и Еди, и се завъртя, преди задницата на болида да се забие в корпуса на яхтата. Още милион долара от парите на тим „Озирис“ се превърнаха в отломки — а онова, което остана от болида, се превъртя няколко пъти по пистата и спря. Все пак дизайнерите на колата си бяха свършили перфектно работата; замаян, но невредим, Виртанен повдигна с трепереща ръка визьора на шлема си и примига към хората зад бариерата.

Нина побутна Еди.

— Помниш ли като ми каза да бягам, щом стъпя на сушата?

— Моля? А, вярно! — Те хукнаха, а на мястото на катастрофата се събираха все повече и повече съдии.

— Вие ли предизвикахте това? — Мейси посочи изумено екрана на телевизора. — Господи! Тук сигурно има потрошени яхти за най-малко сто милиона долара!

— Казах на Озир, че ще му струва скъпо — отвърна Нина, оглеждайки внимателно фоайето на хотела. Целта на оградите около пистата беше да държи зрителите встрани от нея; отдалечаването не беше представлявало проблем, единственото притеснение, докато отиваха към площада пред Казиното, беше, че полицията ги търси. Засега никой не ги беше разпознал — до мига на зрелищната катастрофа на „Слънчев барк“ камерите бяха следили състезанието, а не пристанището — но все пак тя искаше да напусне княжеството колкото се може по-бързо. Ако не друго, поне няколко гневни застрахователни компании щяха да искат главите им.

— Жалко за Мика. Горкото момче. Наистина си мислеше, че ще спечели.

Еди я изгледа странно.

— Я чакай, да не би да си разговаряла с Мика Виртанен?

Тя се ухили.

— Дори повече. — Те постепенно осъзнаха какво има предвид и тя продължи: — Какво?! Нямах никакво намерение да се скитам по улиците, след като казиното затвори. Откъде мислите, че се сдобих с това? — Тя им показа скъпото кожено яке в цветовете на тим „Озирис“, което беше облякла върху лъскавата рокля.