Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

— Знам!

— Тогава се махай от тях!

— Довери ми се! — Той направи бърза маневра в търсене на идеалната вълна.

Един от мъжете в тендера се изправи, хвана се с една ръка за предното стъкло за опора, а с другата вдигна пистолет и се прицели.

Еди видя една дълбока бразда във водата и вълната, която се надигаше над нея, на една линия с тендера.

— Дръж се!

Той се наведе, даде газ, джетът се стрелна към вълната…

И излетя във въздуха.

Мъжът тъкмо се накани да стреля, когато джетът изведнъж се изгуби от погледа му под носа на тендера — само за да се появи отново и да се стовари върху предницата на лодката.

Стиснал здраво кормилото, Еди се наведе и се плъзна напред. Малкият джет разби предното стъкло и помля борда на тендера, премазвайки кормчията в облегалката на седалката, а силната му въздушна струя накара стрелеца да залитне назад като ударен с бейзболна бухалка.

Джетът се стовари отново във водата и само здравата хватка на Нина я спаси да не излети. Двигателят се задави и се закашля, преди да поеме още вода с витлото си и кавазакито отново да се устреми напред.

Оставен на самотек, тендерът продължаваше да се движи с пълна скорост напред. След като кормчията беше убит, стрелецът се опита да овладее управлението, сграбчи кормилото и го завъртя… навлизайки директно в курса на скутера, който се опита да завие, с надеждата да избегне сблъсъка.

Носът му се заби в борда на тендера и двете лодки се взривиха. Във водата нападаха натрошено дърво и парчета фибростъкло. Горящи отломки се посипаха върху околните яхти.

Нина се извърна и погледна останките от катастрофата, но Еди гледаше съсредоточено пред себе си. „Слънчев барк“ почти бе стигнал до входа на пристанището.

— Дръж се!

Тя забеляза хората в зелени сака на главната палуба — всичките бяха въоръжени.

— Ще ни застрелят!

Той подкара джета успоредно на вълнолома.

— Застреляй ги първа!

— Никога няма да ги улуча!

— Не е нужно — просто ги накарай да наведат глави, за да не улучат нас!

Нина насочи своя МР7 срещу бързо приближаващия кораб.

— О, боже, толкова мразя оръжията! — Тя примижа и натисна спусъка.

Пистолетът подскочи в ръката ѝ и затрака скоростно. Стреляйки с една ръка от движещо се превозно средство, тя нямаше възможност да се прицели, но предвид размерите на мишената ѝ, това нямаше особено значение. По девствено белия корпус на „Слънчев барк“ се появиха черни точки, пръсна се едно стъкло. Мъжете налягаха по палубата.

— Спри, спри! — извика Еди. — Не ги изстрелвай всичките! — Приближаваха края на вълнолома. Той направи остър завой наляво, разминавайки се на косъм с бетона.

Пред тях се разкри пристанището и блесналото под слънцето Монако. Еди се насочи към вътрешното пристанище; тукашните високи кейове бяха предназначени за търговски кораби и лайнери, а не за малки джетове. Трябваше им по-нисък док, за да могат да слязат на брега.

Нина погледна назад.

— О, по дяволите! — „Слънчев барк“ се намираше точно зад тях, носът му пореше водата като лъскаво острие и бързо скъсяваше дистанцията. — По-бързо! Сериозно ти говоря, ускори!

— Това е реактивен скутер, не реактивен самолет! — оплака се Еди. — Ако някой си подаде главата над парапета, пръсни я!

Нина се изви неудобно на седалката и насочи пистолета към приближаващия се нос. Видя как някакъв мъж се подаде над страничния парапет и забеляза джета. Тя стреля два пъти и той побърза да се скрие.

Влязоха във вътрешното пристанище. Еди зави към северозападния му край — и установи, че към тях да се приближава нова заплаха. Този път не бяха хората на Озир; една полицейска лодка с пуснати сирени пореше водата. Хаосът извън пристанището неизбежно беше привлякъл вниманието им.

— Гръм и мълнии!

— Имаш ли приятели в полицейското управление на Монако? — попита с надежда Нина. Липсата на отговор ѝ беше достатъчна. — Явно не!

На носа се появиха още фигури, насочили пистолетите си към тях…

Нина стреля първа. Един от мъжете отскочи рязко; другият беше улучен в рамото. Той се завъртя назад, пръстът му конвулсивно натисна спусъка…

И изпрати серия бронебойни куршуми към яхтата.

Прозорецът на мостика се пръсна на парчета, а капитанът, който стоеше зад щурвала, беше улучен право в челото. Той се стовари върху таблото, мъртъв, натискайки дросела до край. И понеже всички останали членове на екипажа се намираха на палубата, опитвайки се да застрелят Нина и Еди, до него нямаше никой, който да поеме управлението…