Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

— Обажда се Себак Шабан. Свържете се с Агенцията за световно наследство в Ню Йорк и да им предайте… предай те им, че искам да говоря с доктор Лоугън Бъркли.

Египет

Онова, което първоначално изглеждаше като най-обикновено пътуване обратно към Египет, се оказа много по-стресиращо преживяване. Опитът да си вземат билети от Ница беше осуетен, когато за голям свой ужас Мейси откри, че кредитната ѝ карта е анулирана. Родителите ѝ бяха спрели кранчето.

След гневен разговор с дома стана ясно, че кредитът ѝ ще бъде възстановен само ако се съгласи да се прибере директно в Маями. Предложението на Нина, че може спокойно да се прибере в Щатите, след като вече са разбрали, че Абидос е ключът към откриването на пирамидата на Озирис, не се прие добре.

Еди успя да потуши напрежението между двете жени, като предложи маршрут, който ограничените им финанси можеха да покрият — полет от Ница до Атина с нискотарифен превозвач, след това до Кипър, а оттам с ферибот до египетския Порт Саид. Последва бавно и изморително пътуване по суша с влак на юг, към град Сохаг. Изнервени до крайност, те изминаха последните няколко километра с взет под наем джип и три дни след напускането на Монако най-после стигаха до крайната си дестинация.

Ако в Кайро беше неприятно горещо, то в Абидос, който се намираше на триста четиристотин и петдесет километра по̀ на юг, в покрайнините на Сахара, беше агонизиращо. Температурата надхвърляше сто градуса по Фаренхайт 14 14 Около 38 градуса по Целзий. — Б.пр. , а ако случайно се появеше някакъв ветрец, той носеше със себе си стипчив пясък. Нина вече беше започнала втората си бутилка с вода, а беше едва сутринта.

Както обикновено, Еди не изглеждаше впечатлен от условията и продължаваше да носи коженото си яке; единствената му защита от изгарящото слънце беше кърпа, завързана на главата му, за да предпазва оплешивяващото му теме.

— Можеше и да е по-лошо, скъпа — отбеляза той. — Поне е суха жега.

— Много смешно — сопна му се Нина. Бледата ѝ кожа я беше принудила да се увие от глава до пети и за разлика от съпруга си, тя изнемогваше от горещината. — Боже, мразя пустините. Защо най-интересните руини винаги се намират на подобни забравени от бога места?

Но независимо от лошото ѝ настроение, тя си оставаше впечатлена от онова, което ги очакваше. Останките на древния град Абидос заемаха голяма площ, великолепието на храмовете контрастираше ярко с грозното малко селце, което се намираше близо до тях. Но когато застанаха пред постройките, те осъзнаха, че модерният свят е останал буквално и преносно зад тях, а пред погледите им, освен частично засипаните останки от Озириона, се простираха единствено бледата пустош и далечните скали на Западната пустиня.

Цялото място беше почти изцяло на тяхно разположение. Междуградският автобус, който бяха следвали, продължи към следващата си спирка от обиколката на Горен Египет. Наблизо се навъртаха двама полицаи — свободните посещения на руините не бяха позволени — но един скромен подкуп ги убеди да се разходят за няколко часа до селцето.

— И така, какво търсим? — обърна се Нина към Мейси. — Ти си експертът.

— Е, не мога да се определя точно като такава — отвърна момичето с фалшива скромност.

— Не разполагаме с друг — рече презрително Нина. — Така, какво да правим?

Мейси се обърна към една много по-голяма и по-запазена постройка, която се издигаше зад тях.

— Това е храмът на Сети или Сетос — каза тя, — построен от сина му Рамзес Втори някъде около 1300 година преди новата ера. Той има уникална архитектура. Всички останали египетски храмове се строят в права линия, нали? Влизаш през входа и вървиш право напред. Но този тук — тя посочи към една част отдясно — образува чупка.

— Харесвам чупките — каза Еди.

Нина му изшътка.

— Защо са избрали такава форма?

Мейси погледна към Озириона.

— Смята се, че Храмът на Сети и Озириона са построени по едно и също време. Поне така пише в повечето книги. Така смята и професорът ми. Но за мен това няма голям смисъл, а се оказа, че доста археолози също смятат така. Защо ще тръгнеш да строиш храма с чупка, за да избегнеш съседната сграда, ако ги строиш едновременно? Разполагали са с достатъчно място, за да издигнат втората сграда по-далеч от първата. — Тя посочи празната пустиня покрай руините.

— Значи има и друга теория? — попита Нина.

Мейси кимна.

— Някои смятат, че Озирионът вече е бил тук много преди 1300 година пр.н.е. Бил е погребан под пясъка, но Рамзес го е открил, докато е строял храма на Сети. Строежът е бил твърде напреднал, за да се спира работата, но не е искал и да събаря Озириона… затова променил строителните планове и поискал храмът да бъде построен до него.