Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

— Ти самата не вземаш това на сериозно!

Еди пристъпи напред и застана между тях.

— Това?

— Всичко това! — извика Нина, махайки с ръка към древната сграда, която се издигаше над тях. — Всичко! Всичко е важно, но понякога имам чувството, че съм единственият човек на света, на когото всъщност му пука!

Мейси отвърна със смразяващ глас:

— О, разбирам — целият археологически свят се върти около вас! Доктор Бъркли беше прав, вие наистина искате непрекъснато да сте в центъра на вниманието. — Тя измъкна сгънатите страници от списанието и ги размаха пред Нина. — Знаете ли, когато прочетох това, си помислих, че сте толкова готина и толкова умна — че сте някой наистина специален човек. Но вие сте като всички останали. — Тя тръгна към изхода и хвърли листите навън. Разочарованието надделя над гнева ѝ. — Всичко се върти около вас.

— Не е вярно — настоя отбранително Нина. — Не се интересувам от признанието.

— Но му се наслаждавате.

— Разбира се — призна тя след кратко забавяне. — Но не го правя заради това. Правя го, защото… защото трябва!

Думите ѝ прозвучаха почти като изповед. Еди повдигна вежди.

— Защото трябва?

— Да. Просто… това е същността ми. Родителите ми дадоха живота си, за да разкрият истината за миналото ни — не за няколко души, които искат да спечелят от това, а за всички нас. Аз правя същото. — Тя замълча, почти изплашена, че признава чувствата си. — И ако не мога да правя това, то какво ми остава?

— Имаш мен — каза Еди.

— Знам. Но… — Тя остана за миг с наведена глава, преди да му се усмихне тъжно и засрамено. — Ами ако това не е достатъчно?

В помещението се настани неловка тишина. Мейси гледаше смутено в краката си, а Нина установи, че не смее да погледне Еди в очите.

— Какво да ти кажа — рече най-накрая той, усмихвайки се измъчено, — никога не съм си те представял като жена домакиня.

— Извинявай — каза тихо Нина.

Той я прегърна.

— Няма защо.

— Не ми ли се сърдиш?

— Само защото не си ми го казвала досега! — Той отново се усмихна, този път по-широко. — Това ли те е притеснявало през цялото време? Смятала си, че не можеш да се занимаваш с нищо друго, освен с археология?

Нина кимна.

— До голяма степен.

— Това вече е голяма глупост! — рече той през смях. — Ти си най-умният човек, когото познавам, можеш да правиш каквото поискаш. Дори да танцуваш. — Той я погледна косо. — Просто трябва да пожелаеш да искаш.

— Може би.

— И какво искаш точно сега?

В първия момент тя не отговори нищо, но после ъгълчето на устата ѝ леко се повдигна.

— Сещам се за нещо — отвърна тя, — но не можем да го направим пред Мейси.

Той се ухили.

— Ако поиска, може да се присъедини — ще си направим тройка!

— Еди! — Нина го перна по ръката.

Мейси се ококори.

Той се разкикоти.

— По дяволите, много лесно се връзваш. Женени сме, а ти още не можеш да усетиш кога се шегувам.

Нина се прокашля и го погледна сериозно.

— Заради това сега ще се заемем с другото нещо, което наистина искам да направя. А то е да намеря пирамидата на Озирис. — Тя погледна първо към символа, изсечен на стената, а след това към Мейси, която стоеше до входа. — Но ако искаме наистина да успеем, трябва отново да работим като екип. Съжалявам, че така ти се нахвърлих, Мейси. Не трябваше да го правя — не беше професионално. Освен това си права, нямаше да се справим без теб.

Мейси все още се мусеше, но прие извинението.

— Може би и аз се държах малко дразнещо. Така че… извинявайте, доктор Уайлд.

— Благодаря. Името ми е Нина — добави тя след малко. — Наричай ме Нина.

Лицето на младата жена се разведри.

— Добре, Нина. — Тя се върна обратно в помещението.

— И така — рече Еди, — какво имаме тук?

На пръв поглед онова, което Мейси беше открила, не беше нищо особено — обикновен символ, висок пет сантиметра, изсечен в камъка точно под тавана. Представляваше стилизирано око — същото, каквото беше включено в логото на Храма на Озирис.

Еди погледна компаса си.

— Така, значи то гледа… на двеста и десет градуса. — Той извади картата и я разгъна на каменния под. — Следователно търсим каньон в тази посока, нали?

— Сребърния каньон, да — потвърди Нина.

Той използва компаса, за да приравни картата към реалния свят.

— В тази посока има сравнително малко каньони в пустинята — каза той. — Какво точно казва зодиакът?

— Просто, че второто Око на Озирис вижда пътя към сребърния каньон. Предполага се, че става въпрос за началото му, защото останалите йероглифи описват къде трябва да се отиде, щом стигнем до края му.