Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

— Трябва да ги спрем.

— Аз ще се погрижа за това. — Шабан се обърна и вдигна телефона си.

Озир го докосна по рамото.

— Дискретно. Без проблеми. Не тук — каза той умолително.

— Това зависи от тях. — Шабан се свърза с капитана на „Слънчев барк“. — Изпратете всичките си хора след тях. Вземете тендера и ги пресрещнете в пристанището. Ако се наложи, ги подгонете с яхтата — трябва да бъдат спрени. На всяка цена! — Той прекъсна линията и изгледа неодобрително Озир, преди да излезе от стаята.

Откритото море беше достатъчно бурно, за да създаде проблеми за всеки съд, който не бе достатъчно голям — а за хората, намиращи се в нещо толкова малко като джет, преживяването напомняше возене в ролеркостър.

— Господи! — извика Нина, когато тяхното кавазаки превали една вълна и се озова за миг във въздуха, преди да се стовари тежко в браздата между следващите две. — Не можеш ли да го държиш само върху водата?

— Само ако държиш да ни хванат — отвърна Еди. Той погледна назад. Един джет вече ги беше подгонил, в момента пускаха единия скутер във водата, а и самата яхта набираше скорост и водата под носа ѝ се пенеше. — О, страхотно! Този тип си има собствена частна флотилия!

Нова вълна ги подхвърли към небето; Еди се бореше да попречи на скутера да се преобърне при падането. Пред тях изникна друга голяма яхта; той рязко зави към кърмата ѝ, насочвайки се към входа на пристанището, който се намираше зад флотилията скъпи плавателни съдове.

Нина се огледа. Преследващият ги джет бързо напредваше, а и скутерът скъсяваше разстоянието помежду им.

— Мисля, че онзи е по-добър шофьор от теб — каза тя, когато преследващият ги скутер се вряза чисто в една прииждаща вълна, без да губи скорост.

— Адски мразя фукльовци — изръмжа Еди, забелязвайки, че другият джет ги настига бързо, както и че водачът му е въоръжен.

Зад редицата закотвени яхти се мерна нещо цветно. Еди веднага се досети какво е и се насочи към него.

— Какво правиш? — попита нервно Нина, когато префучаха покрай входа на пристанището. Преследвачите им смениха курса, за да ги пресрещнат и скъсиха разстоянието още повече.

— Когато ти кажа, искам да се наведеш. Ама много, много ниско!

Бяха се устремили директно към носа на първата яхта.

— Да не се каниш да го блъснеш!

— Не, целя се по-ниско — но всъщност ще бъдем още по-близко до нещо друго!

— Какво имаш… — Иззад яхтата се появи една моторница в червено и бяло, която прогърмя успоредно на редицата закотвени яхти. — Мили боже!

Мъжът на другия джет вдигна пистолета…

— Наведи се! — изкрещя Еди и се снижи колкото можа зад кормилото. Нина го последва.

Джетът прелетя покрай яхтата, пропускайки на косъм кърмата на моторницата и минавайки под въжето за теглене на водните ски, които се движеха в килватера ѝ.

Преследвачът им направи завой, за да ги последва. Пръските вода скриваха въжето и когато той го видя, вече беше твърде късно…

Въжето го преряза точно под брадичката. Джетът продължи да се движи напред, а водачът му излетя от седалката с пукот на пречупен гръбнак, завъртя се около въжето и падна с плясък във водата. Скиорът се блъсна в тялото, излетя във въздуха така, сякаш се бе блъснал в рампа и спря, полупотънал във водата.

Еди зави към входа на пристанището. Скутерът на „Слънчев барк“ сви покрай закотвените лодки и ги последва.

От пристанището се зададе друга моторница в зелено и златно. Това беше тендерът на яхтата и на борда му се виждаха двама мъже. Щом се озова в открито море, той зави рязко и се отправи към тях.

Пътят им беше отрязан.

Еди взе решение за части от секундата и обърна джета към армадата на милионера. По-големите лодки бяха по-мощни, но неговото кавазаки ги биеше по маневреност. Ако успееше да се промъкне между неподвижните съдове, щеше да спечели достатъчно преднина, за да се отправи към пристанището…

По дяволите!

Планът му нямаше да мине. „Слънчев барк“ се движеше към входа на пристанището. Ако се опиташе да избяга от двете по-малки лодки, яхтата щеше да блокира пътя му.

Скутерът скъсяваше дистанцията помежду им. Тендерът също се движеше все по-бързо, разбивайки вълните.

Всички пътища за бягство бяха отрязани — освен ако не успееше да си пробие друг.

Нина се вкопчи в Еди, когато той зави рязко за пореден път и се отправи към тендера.

— Хей, хей! — извика тя, сочейки с пръст бързо приближаващата се лодка. — Лошите!