Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

Нина се възползва от разсеяността му и погледна през рамо. В ъгъла имаше малка козметична ножичка — един от предметите, които Озир разпиля по пода, когато Еди го блъсна в банята. Беше я забелязала още докато я връзваха. Сега, след като ръцете ѝ бяха здраво пристегнати към тръбата, единственият начин да я достигне, беше с крака. Но нямаше как да го направи, без пазачът да забележи.

Разполагаше с шест часа да намери начин…

Възможността ѝ се разкри след цели четири мъчителни часа.

Пазачът също беше почитател на автомобилните състезания. С наближаването на старта той включи големия плазмен телевизор. Позицията му на стената го накара да премести стола си встрани, за да може да вижда едновременно с това и пленниците, раздвоявайки вниманието си.

— Добре ли си? — прошепна Нина. Гласът ѝ беше заглушен от рева на автомобилите, застанали на стартовата решетка.

— Коленете адски ме болят — чу се глух отговор. — Но пък има нещо друго — не съм жаден.

Тя сбърчи нос.

— Много си гаден, Еди! — Погледна към пазача; той надничаше към банята, но очевидно беше повече заинтригуван от състезанието. — Виж какво, в ъгъла има едни ножици. Ще се опитам да ги ритна към теб, когато пазачът не гледа.

Той извърна глава колкото можа.

— Ако успееш да ги избуташ до краката ми, ще опитам да ги блъсна зад тоалетната чиния с коляно. Но не мога да си мърдам ръцете. Ако ги запратя твърде далеч, край с нас.

— В такъв случай трябва да успеем от първия път, нали? — Тя му се усмихна; Еди ѝ отвърна.

— Направи го като започне състезанието — каза той. — Обикновено на първия завой в Монако винаги стават катастрофи — а повечето хора чакат тъкмо тях.

— Трябват ми само няколко секунди. — Нина наблюдаваше пазача; той беше зяпнал телевизора и само от време на време хвърляше по някой поглед към банята. Коментарите бяха на френски, но тя го владееше достатъчно, за да разбере, че колите правят загряваща обиколка, преди да започне самото състезание.

Тя премести тежестта на тялото си върху едното коляно и много бавно изпъна крак. Мускулите ѝ се разтегнаха болезнено. Пазачът я погледна; тя замръзна, уплашена, че е видял какво прави, след което подчертано бавно разкърши врат, все едно се е схванала. Той се намръщи и отново се обърна към телевизора.

Гласът на коментатора стана по-напрегнат, когато колите се наредиха на старта. Нина протегна крак колкото се може повече.

— Готов ли си? — прошепна тя.

Еди леко се повдигна на пръсти.

Състезателите заеха местата си в стартовата решетка. Пазачът се наведе напред, вперил напрегнат поглед в екрана. Двигателите зареваха при появата на червените светофари.

— Un, deux, trois, quatre, cinq… — Коментаторът замлъкна в очакване. — Allez! 12 12 Едно, две, три, четири, пет… Старт! (фр.). — Б.пр.

Ревът на двигателите премина в многотонален писък и колите се отлепиха от местата си.

— C ’est Virtanen, Virtanen! — извика коментаторът. Пазачът една не падна от стола от въодушевление, когато пилотът на тим „Озирис“ поведе колоната. — Oh! Oh. Mollard c’est ecrase! 13 13 Това е Виртанен! О, Молар катастрофира! (фр.). — Б.пр.

Някой се беше разбил на първия завой. Пазачът подскочи и в този миг Нина протегна крак и ритна малката ножичка.

Въпреки екшъна на големия телевизор, пазачът улови рязкото движение с крайчеца на окото си. Той се извърна с вдигнат пистолет в мига, в който Еди покри ножичката с крак и с насочен към Нина пистолет влетя в банята.

— Казах ти да не мърдаш!

— Схванах се! — изпъшка Нина, размърдвайки се. — Кракът ми се схвана, боли! Не стреляй, не стреляй!

— Връщай се на мястото си! — Тя се подчини. Притиснал пистолет към тялото ѝ, той се наведе да провери дали все още е завързана, след което се обърна да огледа възлите на Еди. Всичко беше наред. — Не мърдайте — заповяда им той и се върна в каютата. След няколко подозрителни погледа към банята той се обърна към телевизора.

— Хвана ли я? — прошепна Нина.

Еди повдигна единия си крак, разкривайки ножичката. След това бавно и внимателно го свали, за да избута ножичката напред. Върна го в първоначалното му положение, за да повтори упражнението. След една минута ножичката се озова точно пред коляното му.

— Сега идва трудната част — промърмори той. Изкриви се леко на една страна. — Така, да видим…

Вдигна рязко коляното си нагоре.

Ножичката се плъзна по полирания под и се блъсна в задната стена. Еди примижа, но звукът от телевизора беше заглушил издрънчаването. Той протегна пръсти към нея.