Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

Нина се върна при зодиака и разчисти листите, за да огледа пътя на реката.

— Значи на север е делтата на Нил, което означава, че другият край… Еди, донеси ми картата!

— Не си казала вълшебната думичка — отвърна той, но все пак ѝ занесе атласа, сравнявайки го с боядисаната линия. — Дори ако се вземе предвид огледалният ефект, пак има разлики. Делтата е различна — на старата карта има повече реки!

— Нил е имал повече устия; някои от тях са пресъхнали — отвърна разсеяно Нина, съсредоточена върху нещо друго нагоре по течението. — Виж, виж тук! Това голямо отклонение, където реката заобикаля Долината на царете… — Тя потупа развълнувано с пръст по лексана. — Тази фигура на Озирис, която липсва в зодиака Дендера — виж къде се намира окото ѝ!

Еди преобърна на ум зодиака, за да съвпадне с картата. Главата на фигурата се припокриваше с една точка западно от реката, близо до чупката в иначе директно насочения ѝ на север курс.

— Какво има сега там? Някакво място, наречено… Ал Балиана.

— Не само това. — Тя буквално се хвърли обратно към масата и грабна една книга, пълна с големи снимки. — Тук се е намирало едно от най-важните места в Египет! — След като намери правилната страница, Нина подаде книгата на Еди. — Абидос. Градът на Озирис!

Снимките показваха няколко големи, порутени постройки.

— Като че ли имат нужда от ремонт — пошегува се Еди.

— След като ние извикаме майсторите — каза Нина, плъзгайки поглед по текста. — Там трябва да има нещо, което да сочи пътя към този „сребърен каньон“ — щом го открием, ще се озовем само на десет километра от пирамидата.

— Да открием кое?

— Второто око на Озирис. Мисля, че това е двойна следа — в зодиака се намира окото на втория Озирис, което ни казва да отидем в Абидос… но йероглифите казват, че второто око „вижда пътя“ към каньона. Едното око в зодиака е просто точка; то не вижда нищо. Предполагам, че някъде в Абидос се намира истинският символ на Окото на Озирис и посоката, в която гледа, е тази, в която трябва да тръгнем.

Еди погледна зодиака. Нина познаваше този поглед.

— Не. Категорично не.

— Какво „не“?

— Няма да разбиеш зодиака!

— Това ще попречи на Озир да намери пирамидата.

— Те вече имат указанията, просто не са достатъчно умни да ги разгадаят. Ако го оставим непокътнат, ще може да бъде върнат в Египет.

— Само ако онзи Имхотеп бъде арестуван — отвърна той, сочейки към банята.

— Ако стигнем преди него до пирамидата, можем да го разкрием.

— Ако попърхаш още малко с тази рокля той и сам ще се разкрие.

— О, стига вече — изсумтя Нина. Тя прибра спуснатата си коса и я върза на конска опашка. — Все пак трябва да си прибера нещата.

Той извади револвера.

— Първо да проверя дали гаджето ти се моли на великия бог Армитидж Шанкс 11 11 Британски производител на луксозно обзавеждане за бани и тоалетни. — Б.пр. и после ще вървим.

Озир си стоеше там, където го бе оставил. Еди допря дулото на пистолета в гърба на разгневения египтянин и провери дали е завързан здраво за отходната тръба.

— Добре — рече той, връщайки се от банята, — сега вече може да…

Някой почука по вратата на каютата.

Еди измъкна пистолета.

— По дяволите! — прошепна Нина, замръзнала зад гърба му. — Какво ще правим?

— Ш-ш-шт! — Озир започна да стене приглушено от банята; Еди изтича обратно и го срита. — Млъквай!

— Халид! — разнесе се нетърпелив глас отвън. Шабан. — Халид, знам, че си вътре. Пусни ме. — Дръжката на заключената врата се размърда.

Нина я погледна, след което се хвърли на леглото и пружините на матрака изскърцаха. Преди Еди да успее да я попита какво прави, тя си пое дъх и застена в симулиран екстаз.

— Ох… ох… о, боже, да, по-силно, да!

Дръжката спря да се движи, Шабан изсумтя отвратено и се отдалечи. Нина продължи с преструвките, докато не реши, че вече се отдалечил достатъчно, след което скочи от леглото.

— Проклет да съм — рече Еди и се ухили. — Направо ме възбуди!

— Запази тази мисъл, докато се върнем на брега и останем насаме. — Тя се приближи до вратата и се ослуша. Отвън не се чуваше никакъв звук. — Мисля, че е чисто.

Еди се приближи до нея и леко открехна вратата. Коридорът беше празен.

— Накъде?

— Надясно и завой след първия ъгъл. Има стълби.

Той се стрелна напред, хванал пистолета в ръка. В коридора нямаше никого. Вляво се намираше стъклена врата, която водеше към една от горните палуби; през нея се виждаха светлините на Монако. Той тръгна надясно и надникна зад ъгъла. Никой; обещаните стълби се намираха на седем-осем метра от тях.