Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

Несъмнено в държави, където Храмът търси политическа изгода , помисли си Нина.

— Значи това искате: да избирате кой да бъде безсмъртен?

— Кой е по-подходящ, не мислите ли? — отвърна Озир. — Озирис е решавал кой да получи вечен живот. Аз вървя по стъпките му. Но смятам, че светът ще се прекланя пред човека, който му е донесъл безсмъртието. — Той пресуши чашата си. — Още шампанско?

Нина погледна празната си чаша.

— О… Бързо свърши. Не мисля, че трябва…

— Ще отворя още една бутилка. — Той взе чашата ѝ и слезе от леглото.

Тя легна и затвори очи.

— Благодаря ви, Халид.

— За мен е удоволствие — отвърна той с усмивка, която предполагаше, че очаква и други удоволствия. Извади нова бутилка от хладилника, който се намираше под мраморния бар, след което се запъти към банята. — Извинете ме за момент.

Той затвори вратата и се загледа с обожание в отражението си в огледалото, преди да се съблече и да остане само по копринени боксерки. Надяна един халат, също копринен, сложи си одеколон и се върна обратно в стаята.

За негово удоволствие светлината беше приглушена и под скъпите чаршафи го чакаше подканяща фигура. Той се качи върху единия край на леглото и бавно пропълзя към нея.

— Виждам, че си се разположила удобно. — Той дръпна чаршафа… и видя ухиленото лице на Еди Чейс.

— Чупката, Ромео — изсъска Еди и тикна револвера на Кротала в лицето му.

Озир се дръпна назад и се сви, а Еди седна в леглото.

— Как… как влезе тук? — попита египтянинът, а в гласа му се бореха за надмощие гняв и страх.

— Да, и аз съм много любопитна — обади се Нина от стаята със зодиака, където Еди я беше изпратил да се скрие, след като се промъкна в каютата.

Без да сваля пистолета си от Озир, Еди отхвърли чаршафа и се изправи. Дрехите му бяха подгизнали от вода.

— Потърсих лодката му на мястото, където ми каза. След това преплувах под кея до нея и се хванах за котвената верига. А после просто трябваше да чакам да стигнем дотук.

Озир изгледа Нина, осъзнавайки, че го е предала.

— Значи през цялото време си била с него! Себак е бил прав!

— Пфу! — рече Нина. — Нима бих се хванала да работя с някакъв изкукуригал религиозен култист, който се опитва да ме убие? — Тя погледна към Еди. — Добре, а сега какво?

Той махна на Озир да отива в банята.

— Първо ще го завържем и ще му запушим устата. След това ще разберем къде се намира пирамидата и тръгваме нататък. Добър план, а? — Тя кимна. — Добре, любовнико — рече Еди, приближавайки се към Озир. — Влизай вътре.

Египтянинът не сваляше поглед от Нина.

— Наистина не исках никой да пострада — изръмжа той. — Но сега с удоволствие ще направя изключение.

— Млъквай, задник — сопна му се Еди и го блъсна в банята; лакътят на залитащия мъж се удари в тоалетката и по пода се разпиляха всевъзможни тоалетни принадлежности.

— На колене и главата в тоалетната чиния, сякаш ще повръщаш! Бързо! — Той притисна дулото на револвера в главата на Озир, който коленичи послушно, и развърза колана на халата му. — Нина, завържи му ръцете зад тръбата. — Той не свали оръжието, докато Нина не стегна ръцете на египтянина. — Намери нещо, с което да му завържем краката.

Тя отиде в каютата и се върна, преметнала през ръката си няколко вратовръзки.

— Избери си цвят.

Еди смачка една на топка и я пъхна в устата на протестиращия Озир, след което я пристегна отгоре с друга. С единия край на третата стегна краката на пленника си, а другия завърза за тръбата под умивалника.

— Сега ме чуй, крал Тут — каза той, почуквайки с пистолета по главата на Озир. — Само една думичка и ще те изпратя при предците ти. Ясно ли е? — С уста, запушена от импровизираната тапа, Озир можа само да изръмжи гневно. — Добре.

Еди излезе от банята и заключи вратата, след което се присъедини към Нина в стаята със зодиака.

— Намери ли пирамидата?

— Още не — призна тя.

— И колко време ще ти отнеме?

— Нямам представа.

— Може би ако беше поработила върху това, вместо да се наливаш с шампанското на Озир…

Тя го погледна раздразнено.

— Не започвай пак, Еди.

— И докато сме на тази тема… Какво правехте, когато пристигнах? Ти се беше опънала на леглото, запретнала роклята си така, че ти се виждаха гащичките! — На лицето му се изписа загрижено изражение. — Носиш гащички, нали?

— Коя част от „не“ и „започвай“ толкова ти се опря, Еди? — сопна му се Нина.

— Според мен част от него се канеше да подпре теб …