Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

— За мен беше удоволствие — отвърна Нина. — И, ох… извинявам се заради съпруга ми. Просто ми се иска да можех да го накарам да погледне на нещата от моята гледна точка. Това щеше да направи всичко много по… евтино, да речем.

— Не трябва да се обвинявате за действията му — увери я той. — Що се отнася до парите, нищо няма да има значение, когато открием пирамидата на Озирис.

— В такъв случай по-добре да видим зодиака, нали?

Те влязоха в яхтата и се качиха на една от горните палуби. Озир я поведе към вратата.

— Моля, изчакайте в каютата ми — каза той. — Аз ще проверя дали зодиакът е готов.

Каютата се оказа по-голяма от апартамента ѝ, а прилежащите баня и тоалетна я правеха още по-голяма. Освен това я впечатли огледалният таван над огромното легло. Декорът беше също толкова плейбойски като дома му в Швейцария — липсваше само килимът от тигрова кожа, за да бъде картината пълна.

— Тук е много… стилно — успя да каже тя.

Озир се усмихна, отправяйки се към другата врата в ъгъла.

— Разполагайте се. Няма да се бавя.

Тя седна на ръба на леглото, събу обувките си на високи токчета и докато чакаше, започна да усуква с ръце полите на дългата си рокля. Когато Озир се върна, той се усмихваше още по-широко. Дръпна някаква ръчка над вратата и плъзгащите се панели разкриха съседната голяма стая.

— Готово е.

Нина прекоси стаята и надникна над рамото на Озир… И за пръв път видя напълно сглобения зодиак.

Трябваше да признае, че хората, които той беше наел, са свършили изключителна работа. Дискът с диаметър осемнайсет метра лежеше върху ниска кръгла маса, покрит с дебел защитен слой от прозрачен непроницаем лексан. Едва когато се приближи до него, тя забеляза следите, останали от свалянето му от тавана в Залата на летописите.

Отблизо зодиакът изглеждаше впечатляващо. По-малък от онзи в Лувъра, той се отличаваше с ярките си цветове. Запечатана във вътрешността на Сфинкса, защитена от стихиите, боята на всяко съзвездие, изпъкващо върху тъмния фон, беше останала почти непокътната. Небето се разделяше от плътна криволичеща бледосиня линия — тя предположи, че това е Млечният път.

Имаше и други маркировки: червената точка, която беше видяла на снимката на Мейси, със сигурност беше Марс, а кръгчетата представляваха останалите планети. Но вниманието ѝ веднага беше привлечено от жълтия триъгълник до малката фигура на Озирис.

Пирамида. Пирамидата на Озирис.

Тя се наведе напред. Зад нея бяха вписани едва различими, много малки символи. Йероглифи.

Нина погледна развълнувано Озир.

— Забелязахте ли това?

— Разбира се. — Той се приближи до голямата маса и взе разпечатката, която лежеше до лаптопа. — Преведоха ми ги още преди да сглобим зодиака. Това са указания — проблемът е, че не знам отправната точка. Никой не я знае. Затова ми трябва и вашето мнение.

Той ѝ подаде превода.

— „Второто око на Озирис вижда пътя към сребърния каньон — прочете тя. — На един атур към Меркурий отвъд края му се намира гробницата на безсмъртния бог цар“. Атур е египетска мерна единица, нали?

— Единайсет хиляди и двайсет и пет метра.

Нина веднага превърна на ум цифрата в британски мерки:

— 6,85 мили. — Озир вдигна изненадано вежди. — Както казах, много съм добра по математика. Значи пирамидата се намира на малко по-малко от седем мили от края на сребърния каньон в посока към Меркурий, който е… една от планетите в зодиака, предполагам.

— Всъщност не е — отвърна той. — Планетите на зодиака са Марс, Венера и Юпитер. — Той ги посочи. — Но ние използвахме позициите им, за да определим къде се намира Меркурий. И той е… тук. — Той посочи точно едно място вдясно от пирамидата.

— Значи на около седем мили източно от края на каньона. Само че — продължи тя, кимайки към огледалната стена, — нас ни интересува огледалният образ на картата, защото я гледаме отгоре; което означава, че всъщност се намира на седем мили на запад.

Озир изглеждаше доволен.

— Значи ни остава само да намерим сребърния каньон.

— Което означава, че първо трябва да открием второто око на Озирис. Къде се намира първото?

— На зодиака има две фигури на Озирис — напомни ѝ той. — Може би заедно показват пътя?

Нина се наведе да ги разгледа. Те бяха нарисувани в профил, в характерния египетски стил, на всяка се виждаше по едно око, но заради малкия им размер приличаха повече на точици. Тя прокара мислена линия между очите на двете фигури, но тя нито минаваше покрай пирамидата, нито сочеше нещо специално.