Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

В следващия миг хукна към болида. Пилотът — Еди разпозна финландеца Мика Виртанен — го гледаше объркано.

— Извинявай, приятел — каза Еди, докато го измъкваше от кокпита. Пъхна пистолета в джоба си и скочи в тясното купе, плъзвайки се в легнала позиция, почти водоравно на земята. — Успех в състезанието!

Екипът механици се отърси от изненадата при вида на изхвърления от колата пилот, и хукна към него, но Еди вече беше дръпнал лоста, за да включи амбреажа. Натисна бутона на волана, за да превключи на първа скорост… и натисна педала за газта.

През живота си не беше преживявал нищо, подобно на онова, което последва.

Без шлем или слушалки той едва не оглуша от рева на двигателя, рязкото ускоряване отхвърли главата му назад и тилът му се удари в неподплатения ролбар толкова силно, че пред очите му изскочиха звезди.

Хората отскачаха от пътя му, когато острият нос на новото му возило се насочваше към тях, а едната от огромните предни гуми блъсна близката маса и разсипа ордьоврите по пода. Той зави към улицата, затвори очи и даде газ…

Следван от Нина, Озир изтича навън от балната зала, тъкмо навреме, за да види как колата разбива кордона към площада пред казиното.

— По дяволите! — ахна той. — Спрете го, някой да го спре!

Шабан и окървавеният Кротал изскочиха от казиното. Кротала вдигна втория си револвер и се прицели в колата, но истеричният крясък на Озир „Не! Не тук!“ замрази пръста му върху спусъка.

— След него! Себак, тръгвай!

Шабан метна гневен поглед към Нина и хукна след колата, следван от Кротала и още един от бодигардовете на Озир. Охраната на казиното се изсипа във вътрешния двор твърде късно, успявайки единствено да засили още повече хаоса. На вратата се появи Мейси, но Нина ѝ махна с ръка да се връща обратно вътре.

Озир се обърна към нея.

— Съпругът ви току-що открадна кола за един милион долара!

— Да, това е едно от нещата в него, които ме влудяват — отвърна тя, преструвайки се на вбесена, — тоталната му липса на уважение към собствеността на хората!

Той поклати разтревожено глава.

— Добре че е резервната кола. Но тъй като не е професионален пилот, няма да стигне далеч.

Еди бързо осъзнаваше, че шофирането на състезателен болид е далеч по-сложно, отколкото изглеждаше. И най-слабото докосване на твърдия педал за газта като че незабавно изпращаше няколкостотин конски сили към задните колела, карайки задницата да поднася, а заради студените гуми и недостатъчната за генерирането на притискаща сила от крилата скорост той имаше усещането, че кара върху ледена писта.

И макар че се намираше на състезателното трасе, сякаш за да влоши нещата още повече, пътят беше пълен с обикновени автомобили, които идваха право към него. Беше тръгнал в неправилната посока. И на всичкото отгоре се намираше толкова близо до земята, че фаровете на насрещно движещите се автомобили се оказваха на нивото на очите му и го заслепяваха.

Той се отклони, избягвайки на косъм монолитната предница на едно бентли — но предното крило се удари в страничните заграждения и се изпари в облак от накъсани карбонови влакна. Той се вкопчи във волана и се опита да овладее колата, без да обръща внимание на армията от яростно мигащи светлинки върху таблото.

След като слезе на авеню „Д’Остенд“ и започна да се спуска към пристанището, вече се движеше в двулентово платно, но това не му помогна особено, тъй като трафикът тук беше още по-наситен. Пред очите му изскочи задницата на един рейндж ровър: той натисна рязко спирачката и болидът се плъзна напред с блокирани колела. Двигателят беше на път да угасне, затова Еди отново натисна ускорителя.

Твърде силно.

Колата скочи напред, а главата му отново се удари в ролбара. Предното дясно крило се строши в задното колело на рейндж ровъра и частици от него се забиха в гумата.

Еди сви встрани точно навреме, преди голямата гума да се взриви и джипът да се килне на една страна.

— Извинявай!

Но парчетата от карбоновия корпус бяха повредили и неговата гума, и когато се опита да изпревари друга кола, предното колело се разигра. Губеше и малкото контрол върху болида.

Освен това през рева на двигателя се долавяше и един друг звук — на сирени. Полицията приближаваше. Изобщо нямаше да им е трудно да отличат колата му сред останалите автомобили.

Трябваше да стигне до пристанището, преди да го настигнат.

Останалите коли закриваха видимостта му, но той успя да забележи, че се приближава до подножието на хълма. От предишните предавания на състезанието по телевизията си припомни, че тук се намира първият завой след старта.