Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

Кротала изръмжа и блъсна полуослепения бодигард към Еди — който залитна след сблъсъка с едрия мъж — и се хвърли върху масата след пистолета си. Колтът се изплъзна от ръката му. Той се надигна и отново се протегна…

Еди отхвърли бодигарда встрани и сам се метна върху масата, забивайки лакът в гръбнака на Кротала. Американецът изрева от болка и протегнатата му ръка отново не успя да хване пистолета. Еди го изтласка назад, удари го по главата и се хвърли към револвера.

Пръстите му щракнаха във въздуха, защото колтът отново се завъртя.

Един юмрук се заби в главата му и замъгли зрението му. Револверът отново се завъртя. Кротала го халоса още веднъж по тила и Еди зарови лице в сукното. Преди да успее да се надигне, противникът му се извъртя и го ритна отстрани, претъркулвайки го по-далеч от колелото на рулетката, сред дъжд от чипове.

Кротала заби обутия си в каубойски ботуш крак в сукното и се оттласна напред. С едната си ръка затисна колелото и го спря.

Еди видя как другата му ръка най-после се докопва до револвера и го стисва. Американецът го беше изритал твърде надалеч, за да успее да нанесе ефективен удар — имаше нужда от по-дълго оръжие, и то спешно.

Щеката на крупието.

Той я грабна и замахна към противника си. Тя се счупи на две.

Дръжката ѝ не беше по-дълга от обикновен нож. Кротала го изгледа подигравателно — ударът не му беше причинил голяма болка, прехвърли револвера в другата си ръка и се прицели…

Еди заби острия край на дръжката в чатала му.

Този път резултатът съвсем не беше безболезнен. Очите на Кротала изскочиха от орбитите си. Еди усети разкрилата се възможност, сграбчи го за люспестите му ревери и заби глава в лицето му, преди да изтръгне револвера от ръката му и да скочи на масата, оглеждайки терена.

Хаосът беше обхванал цялата зала, някои се опитваха да избягат, други се стичаха от останалите краища с надеждата да докопат някой чип, преди всичко да е изчезнало.

При вида на пистолета някой изкрещя. Еди се огледа. В залата се изсипаха още охранители. Трябваше да излезе навън, но всички изходи бяха покрити.

Оставаха прозорците.

Той скочи от масата и хукна към вратата, водеща към вътрешния двор. Един пазач се опита да му препречи пътя, но дулото на пистолета, което помръдна към него, набързо го отказа от намеренията му. Макар че Еди нямаше никакво намерение да стреля. Дори да имаше повече от нещастните шест патрона в револвера, той нямаше намерение да си проправя път навън със стрелба по невинни туристи. Заобиколи масата за игра на крапс и погледна към украсения таван и висящите от него полилеи…

Иззад редицата ротативки изскочи друг от хората на Озир. Еди отскочи встрани тъкмо навреме, за да избегне сблъсъка, но грамадният бодигард все пак успя да го сграбчи за китката. Еди заби лакът в главата на горилата, но онзи не го пускаше, твърдо решен да го блъсне в най-близкия по-голям предмет.

Който се оказа поредната ротативка.

Вместо да се опита да се измъкне, Еди обхвана врата на мъжа с ръка и умишлено го засили към машината. Бодигардът осъзна твърде късно какво се опитват да му сторят и понечи да го предотврати, но ролите им се бяха сменили и сега Еди го водеше към изключително болезнен сблъсък…

Видеоекранът на ротативката се пръсна на парчета, когато главата на бодигарда се заби в него. Еди отскочи назад и от дупката изригнаха искри — в табличката се изсипа поток от жетони и машината зачурулика радостно.

— Удари джакпота, приятел — каза Еди на изпадналия в безсъзнание мъж. Намираше се на дванайсет метра от най-близкия прозорец — и на десет от трима охранители, които се бяха устремили към него.

Той използва отпуснатото тяло на бодигарда като трамплин, за да се покачи върху ротативките и се втурна напред. Охранителите се опитваха да го хванат за краката, но вече беше твърде късно да го спрат — той отскочи от последната ротативка и увисна на полилея.

Залюля се и съпровождан от нежния звън на кристал, излетя през прозореца.

Завесата се скъса и се уви около него, предпазвайки го от парчетата начупено стъкло. Той падна тежко на земята и се претърколи няколко пъти. Около него се сипеха звънтящи остри късчета.

Еди се освободи от завесата и се надигна с усилие. Гостите на партито го зяпаха стреснати.

— Не ми обръщайте внимание — изръмжа той. — Просто дойдох да видя… — Погледът му попадна върху колата в зелено и златисто, паркирана в центъра на вътрешния двор, с все още работещ двигател. Пилотът се беше надигнал от кокпита и се беше извърнал назад, за да види какво става. — … колата — завърши Еди.