Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

— Нали се сещаш за онези сутрини, когато бях с Ейми?

— Ейми? — Нина се намръщи, след което се опита да се освободи от него. — Онази полицайка?

— Хей, не се дърпай! — изсъска той, без да я пуска. — Тя имаше уроци по танци, а аз ходех с нея.

— О… „уроци по танци“ ли го наричат вече?

— Не, наистина ходехме на уроци по танци! Дръж се здраво, наближава едно предно очо !

— Едно какво…? — започна Нина, преди Еди рязко да я завърти на едната страна, след което я върна обратно. Токчетата ѝ тракаха като обезумели по пода. Накрая отново се озоваха лице в лице, притиснати един към друг. — Господи! И кога… защо реши да се учиш да танцуваш? Ти мразиш танците!

— Исках да те изненадам. На сватбения прием!

— Какъв сватбен прием?

— Който щях да организирам като посъбера малко пари, за да можем да го отпразнуваме със семейството и приятелите ни, вместо с мировия съдия! Малко късно, знам, но исках да направя нещо хубаво за теб.

— О, господи! — рече изненадана Нина. — Ти наистина си се научил да танцуваш заради мен? Това е… толкова мило!

— Внимавай! — предупреди я той. — Не се усмихвай. Нали трябва да се мразим.

Тя бързо затвори уста.

— Но защо избра точно танците?

— Защото ти имаш само три диска с филми и два от тях са за танци. „Неприлични танци“, „Танцуващо сърце“…

— Еди, това е прекрасно и ужасно романтично, но фактът, че обичам да гледам танци не означава, че мога да танцувам!

Той я погледна изненадано.

— Мислех, че можеш!

— Живото доказателство, че не мога, е точно пред погледа ти! — Тя тромаво го последва, когато той се завъртя и забеляза, че Озир ги наблюдава… с нарастващо съмнение в погледа. — Виж какво, като се върнем на яхтата, зодиакът ще бъде готов. Пристигнахме в Монако с лодка, тендер или както там я наричат — намира се на кей дванайсет в пристанището. Не можеш да я сбъркаш — боядисана е в същите цветове като състезателната му кола. Ако я последваш до яхтата…

— В никакъв случай няма да те оставя с него — той си мисли, че е изигран!

— Това е единственият начин да намерим пирамидата. А ти трябва да се махнеш оттук. — В главата ѝ проблесна една идея. — Удари ми шамар.

Еди я погледна втрещено.

— Няма начин да те шамаросам!

— Трябва да го убедим, че сме се разделили. — Тя извиси глас, за да надвика музиката. — Кучи син такъв! Реших да сложа край, но сега вече съм убедена в това! Удари ме — завърши тя шепнешком, забелязвайки, че Озир и Шабан се приближават. — Ти… смотан английски задник такъв!

Лицето на Еди се изкриви — и той я удари. Шамарът не беше силен, но плясъкът се чу силно — и то достатъчно, за да привлече вниманието на всички.

— Извинявай — измърмори той.

— Извинявай! — рече едновременно с него тя, преди да го отблъсне от себе си. Струнният квартет спря да свири, привлечен от суматохата.

Озир застана между тях.

— Мисля, че трябва да си вървите, господин Чейс.

— Знаете ли какво? Вие сте идеален за нея — изръмжа той. — И без това партито не струва.

Шабан и Кротала дотичаха.

— Ние ще му покажем изхода — обяви Шабан. Бодигардовете си пробиваха път през тълпата, за да му препречат пътя.

— Махни си ръцете от мен! — рече Еди, когато един от костюмираните горили се опита да го хване. Той се изтръгна от него, но попадна право в ръцете на друг, който приближаваше отзад.

— Хвърлете го в морето, не ми пука! — извика Нина, изтръпнала при мисълта, че Шабан има много по-ужасни планове за него. — Махай се оттук, Еди!

Тази мисъл се въртеше и в главата на Еди. Първата горила също успя да се докопа до него и двамата го помъкнаха към сервизния изход. Шабан и Кротала ги следваха отблизо, като от лицето на американеца не слизаше доволната усмивка. Отведяха ли го по-далеч от погледите на гостите и персонала на казиното, те щяха да имат сериозно предимство в брой и огнестрелни оръжия, тъй като той сериозно се съмняваше, че Кротала е единственият въоръжен в групата.

Шест метра до вратата, три. Тя беше естествено препятствие — ако и двамата биячи се опитаха да го избутат през нея едновременно, това щеше да ограничи движенията им и да му даде възможност да нанесе удар. Но ако бяха добре подготвени, те щяха да го очакват…

Вратата се отвори точно преди да стигнат до нея и в рамката ѝ се появи един сервитьор, понесъл табла с няколко бутилки скъпо вино.

Беше доста едър мъж, тежък…

Еди се опря на двамата биячи, които го държаха за ръцете, отскочи и ритна сервитьора в корема.