Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

Нина имаше петица и тройка.

— Искам карта — каза тя, повтаряйки искането си, след като получи още една петица. Четвъртата карта беше седмица. — Оставам.

Дойде редът на Еди, който държеше вале и шестица.

— Искам карта. — Още една шестица. — Ох, мамка му.

Последният играч също отпадна. Дилърът обърна своята карта: седмица. Правилата на блекджека го принуждаваха да остане на седемнайсет, което означаваше, че Нина и Озир печелят.

— Може би блекджекът не е вашата игра, господин Чейс — рече самодоволно Озир.

— Само загрявах. — Раздадоха наново и Еди пак отпадна на третата карта. — По дяволите!

Озир се засмя.

— Не е съвсем като Джеймс Бонд, по-скоро е като Остин Пауърс, а?

— Три пъти за късмет. — Ново раздаване. — Гръм да го удари!

— Наистина мисля, че трябва да се откажеш — процеди Нина през зъби, усещайки как с всяко раздаване парите за наема им се топят.

— Едва сега започвам.

— Да, да губиш!

Следващите две карти на Еди бяха асо и дама: блекджек. Той се ухили.

— Едва ли мога да изгубя при двайсет и едно!

Дилърът също имаше първоначален блекджек.

— Ей, чакай, какво? — възрази Еди, когато чиповете му заминаха от другата страна на масата. — Равни сме!

— Трябваше да заложите за застраховка — каза Озир, без да се впечатли, че е изгубил. — А сега залогът ви преминава към следващата игра.

— Знаех това — каза Еди след неловка пауза. Започна следващото раздаване, в което той отново отпадна. — Гръм и мълнии! — Погледна към празното място на масата, където стоеше малката му купчинка чипове, после към няколкото купчинки пред Озир. — Дали няма да се съгласите да ми на правите една услуга?

— Вече я направих — отвърна многозначително Озир. Струнният квартет подхвана нова мелодия и той се огледа. — А! Танго! — Стана и протегна ръка на Нина. — Може ли?

Тя замръзна на мястото си; не защото Озир я беше поканил на танц, а заради спомените от неловкото положение, в което беше изпадала преди.

— О, аз не мога да танцувам танго. Въобще не мога да танцувам.

— Не се притеснявайте — отвърна твърдо той. — Аз ще водя; от вас се иска само да ме следвате. — Преди да успее да възрази, той я поведе към дансинга.

Еди се изправи, но се озова пред двама от горилите на Озир, които му препречиха пътя.

— Нина, трябва да говоря с теб!

Тя схвана посланието и му изпрати своето:

— Ще трябва да почакаш!

Макар да разбираше колко е смешно притеснението, което изпитваше — имаше далеч по-важни неща, за които да се тревожи — Нина се смути още повече, когато забеляза, че всички танцуващи двойки се отдръпват от дансинга. И тъй като Озир беше домакин на партито, вниманието на всички щеше да бъде насочено към него и партньорката му.

— Знаете ли, ако бяха свирили конга, може би щях да успея да се справя.

— Доверете ми се — каза той. Отведе я в центъра на дансинга, обхвана кръста ѝ с едната си ръка, а с другата хвана нейната и я изпъна встрани. — Просто ме гледайте в очите и тялото ви ще ме следва.

И след тези му думи двамата затанцуваха.

Нина с усилие потисна един уплашен стон, когато Озир я понесе по пода.

— О, боже! — прошепна тя, опитвайки се да не изостава от него. Единственото хубаво нещо беше, че дългата ѝ рокля прикрива некоординираните ѝ стъпки. — Не мога да го направя!

— Каква негативност, направо съм изненадан — каза Озир, без да сваля очи от нейните. — След всичко, което сте постигнали, се страхувате от един най-обикновен танц?

— Страхувам се да не се изложа!

Той се засмя.

— Защо? Нима мнението на тези хора ви интересува? Нима то ще бъде по-лошо от всичко, което сте преживели през последните месеци?

— Човекът има право — обади се Еди, подтичвайки покрай тях. — И аз ти казвам същото, така че не може и двамата да грешим. — Той промуши ръка между Нина и Озир. — Мога ли да ви отнема дамата?

— Разбира се — отвърна египтянинът, пусна Нина и отстъпи назад. Шабан се появи до него.

— Те работят заедно. Казах ти!

Озир поклати глава и усмивката му вбеси брат му.

— Да видим какво ще стане.

— Еди, какво правиш? — прошепна Нина, когато той я прегърна през кръста. — Ти не можеш да танцуваш!

— Кой го казва? — Той погледна към квартета, преди от ново да я погледне в очите. — Тангото „Por Una Cabeza“. Лесна работа.

— Какво? Откога… ох! — Еди затанцува в ритъма на музиката, понасяйки я със себе си. За нейно огромно изумление той като че ли знаеше какво прави. — Къде се научи да танцуваш? Дори не можеш да стоиш в стаята, когато по телевизията започне „Танци със звездите“!