Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

— Ето те къде си, негоднико!

Озир седеше до една маса за блекджек, а до него се виждаше издокараната Нина.

Еди мина покрай танцьорите. Кротала и Шабан се намираха на няколко метра от водача на култа и обсъждаха нещо с група хора. Забелязваха се няколко от костюмираните горили на Озир, но те не биха го разпознали. Стараейки се да държи гостите между себе си и Шабан, Еди тръгна към масата.

Нина държеше три карти в ръката си, общо осемнайсет точки; Озир имаше деветнайсет, а обърнатата карта на дилъра беше поп. Другите двама нямаха нищо. Нина сви устни.

— Хм-м. Труден избор.

— Шансът е на ваша страна — каза ѝ Озир.

— Знам ли. Чувствам се късметлийка тази вечер. — Тя тупна по масата. — Искам карта.

Дилърът обърна една карта на масата. Тройка.

— Двайсет и едно — извика Нина. — Я виж ти! — Дилърът обърна горещата карта; вале. Към купчинката на Нина се прибавиха още чипове.

Озир се засмя.

— Наистина имате голям късмет тази вечер.

— Е, не чак толкова. Майка ми ме научи да играя когато бях малка. Освен това съм много добра по математика.

Той се усмихна лукаво.

— Да не би да признавате, че броите картите, Нина? Казиното няма да го одобри!

Наистина бяха обърнати достатъчно карти, за да може тя да изчисли, че са останали достатъчно малки карти и да прецени стратегията си — но реши, че няма нужда той да разбира за умението ѝ да смята безгрешно на ум.

— Не бих си го и помислила! — възрази тя. — Освен това партито е ваше — както и парите. Така че вие определяте правилата.

— Някои неща важат както за играта на карти, така и в живота. — Той махна на дилъра да раздаде нови карти.

— Здрасти — разнесе се груб йоркширски глас зад гърба ѝ. На масата паднаха няколко банкноти от по петдесет евро. — Други могат ли да играят?

Нина се обърна.

— Еди! — извика радостно тя, преди да осъзнае, че изобщо не трябва да е доволна. С надеждата, че викът ѝ е приет като изненада, тя продължи с рязък, гневен тон: — Какво правиш тук, кучи син такъв?

Той примига изненадано.

— А?

— След всичко, което ми наговори в Париж? — Тя се изправи и приближи лице към неговото. — Върви по дяволите, копеле.

Объркването му беше заменено от изражение на дълбока болка… преди най-накрая да схване, че Нина очевидно играе роля, което означаваше, че и той трябва да се включи в играта.

— Няма начин, ъ-ъ-ъ… няма да те пусна да си идеш. Никой не ме изоставя. Никой!

Озир кимна на бодигардовете си да се приближат. Той се вгледа в Еди, опитвайки се да го разпознае.

— Нина, кой е този… господин?

— Съпругът ми — изръмжа тя. — Не след дълго — бивш.

— Еди Чейс — представи се Еди на Озир. — Вече знам кой сте вие.

Озир се досети.

— От храма на Озирис в Париж. Разбира се.

Шабан и Кротала бързаха към тях.

— Халид! — изсъска Шабан, навеждайки се към брат си. — Казах ти да не ѝ се доверяваш!

— Аз също не умирам от радост, че го виждам тук — каза Нина.

Кротала пристъпи напред.

— Тогава може би трябва да го разкараме от погледите ви.

Озир се усмихна и вдигна ръка.

— Не, не. Господин Чейс искаше да поиграе блекджек, а аз не мога да откажа на никого това удоволствие. — Той посочи стола от другата страна на Нина. Мъжът, който седеше там, бързо стана и се отдалечи. — Моля, седнете.

— Халид, не може ли просто да се отървете от него? — оплака се Нина.

— Ще бъде много грубо от моя страна, след като е изминал целия този път. — Озир не сваляше поглед от Еди, докато той се настаняваше на стола. — Освен това съм любопитен що за човек е успял да спечели сърцето ви.

— Ако опиташ нещо с нея, ще разбереш — рече Еди.

Нина въздъхна театрално.

— Еди, само се излагаш. Казах, че не искам да те виждам, защо просто не се примири?

— Защото си ми съпруга и трябва да правиш каквото ти казвам. Любов, уважение, подчинение, забрави ли? — Тя заби токчето си в обувката му; той я смушка, за да ѝ напомни да продължи играта. — Така — каза той, докато получаваше чиповете си, — ще играем ли, или какво?

— Залогът е минимум петдесет евро. — Озир кимна на дилъра, който започна да раздава картите.

— Това не ви ли напомня за Джеймс Бонд? — подхвърли Еди. — Игра на карти с шефа. — Той погледна към Шабан и Кротала. — Горилите му обикалят наоколо…

— Брат ми едва ли може да бъде определен като горила — отбеляза дружелюбно Озир, докато разглеждаше картите си. Поп и четворка; четиринайсет точки. Обърнатата карта на дилъра беше десетка. — Искам карта. — Шестица. — Оставам.