Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

Най-новото заведение на княжеството обаче беше избрало да възроди идеализираната фантазия на Ривиерата. „Казино д’Азур“ представляваше връщане към миналото, когато забогатяването е било екзотичен стремеж, а не неблагодарна ежедневна работа. Имаше ротативки, разбира се, но те бяха разположени дискретно, оставяйки на преден план традиционните хазартни забавления.

Когато двамата с Озир влязоха във фоайето, Нина се огледа с любопитство. Макар че единствените ѝ хазартни наклонности се изразяваха в закупуването на някой и друг лотариен билет, тя не можа да не се впечатли от работата на архитектите. „Д’Азур“ представляваше отдаване на почит в стил рококо към онази епоха, когато Монако е започнало да привлича богатите и хазартни личности, и за постигането на автентичния му вид не бяха жалени средства — от спуснатите ниско кристални полилеи до лакираното абаносово дърво на игралните маси.

— Господи. Това място изглежда невероятно.

— Вие също, Нина — каза Озир. Тя се изчерви неволно. От една страна се чувстваше безпомощна и смутена така, облечена в синя копринена вечерна рокля, с елегантна фризура. От друга, тя беше изведена на вечеря в Монако, което беше невероятно вълнуващо… въпреки компанията, която не беше по вкуса ѝ. Освен неколцината широкоплещести бодигардове, антуражът на Озир включваше Шабан и Кротала, който неохотно беше приел да сложи вратовръзка под сакото си от змийска кожа, за да отговаря на етикета.

— Благодаря — отвърна тя.

Самият Озир изглеждаше внушително с белия си смокинг. Самоувереното му държание гарантираше, че няма никакъв начин да бъде сбъркан със сервитьор. Той я поведе покрай игралните маси към един страничен изход. Един от персонала на казиното го разпозна и го пропусна да мине.

Вратата водеше към вътрешен двор. Единият му край, преграден с въженце, излизаше на площада пред Казиното и състезателната писта. Квалификациите бяха приключили и пистата отново се бе превърнала в улица, отворена за всички; част от бариерите бяха свалени, за да позволят достъпа до казиното. Нина погледна към преминаващите хора с надеждата да зърне Еди, но нямаше следа нито от него, нито от Мейси.

Вниманието на всички беше привлечено от гръмогласен звук. Лъскав състезателен автомобил със зелените и златни цветове на тим „Озирис“ току-що беше запалил двигателя си, а русокосият млад мъж в кокпита се усмихна на Озир, докато форсираше двигателя.

— Дами и господа! Изглежда един от пилотите ни е нетърпелив да започне състезанието! — обяви гръмогласно Озир, развеселявайки гостите. Засвяткаха фотоапарати, когато той се приближи до пилота и се ръкува с него. — Запознайте се с Мика Виртанен, за когото съм убеден, че не само ще спечели утрешното състезание, но скоро ще стане и световен шампион!

Гостите нададоха ликуващи викове; ревът на двигателя премина в лениво боботене, за да може Озир да произнесе реч в ролята си на главен спонсор на отбора. Нина погледна към площада. Никаква следа от Еди. Тя отново се обърна към Озир — и установи, че Кротала се е материализирал пред нея, ухилен злобно.

— Търсите ли някого, малка госпожице? — попита той.

— Всеки друг, но не и теб.

— О-о-о, много лошо. Защото ще продължиш да ме виждаш, тъй като господин Шабан ме помоли да наглеждам специалната гостенка на господин Озир и да се погрижа да не се замесва в разни… лудории.

— Уверявам те, че нямам намерение да се замесвам в каквито и да е лудории — отвърна тя язвително. — Особено с господин Озир.

— Той ще бъде много разочарован от това. — Кротала се засмя, след което се върна при Шабан, който подозрително наблюдаваше Нина.

Озир завърши речта си и след като размени няколко любезни думи с гостите, се върна при Нина.

— Тук е малко шумно — каза той, посочвайки една съседна врата. — Мисля, че в балната зала ще бъде по-тихо. — Тя се изненада, когато той я хвана за ръката и я поведе през двора, но не възрази. Шабан, Кротала и бодигардовете ги последваха, а двигателят на колата отново изрева.

Въпреки шума на препълнения площад Еди дочу отличителния рев на осемцилиндровия двигател откъм „Казино д’Азур“.

— Май това е нашето място.

Докато прекосяваха улицата, Мейси огледа нервно сградата.

— Надявам се, че тя е добре.

— Би трябвало — засега. Озир нямаше да я доведе, ако не го беше убедила, че ще разчете зодиака. Проблемно ще бъде измъкването ѝ оттам, щом го направи.

— Какъв е планът?