Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

— И така започва една кариера в киното — каза Нина. Колкото и да не се доверяваше на Озир, плътният му глас и изразителното лице го правеха невероятен разказвач.

— Не съвсем — отвърна той. — Бягането от училище беше малък риск. Големият беше, когато си позволих да вмъкна една реплика, докато снимахме.

— О-о-о! Обзалагам се, че режисьорът е бил бесен!

Той отново се усмихна. Вече не гледаше Нина; погледът му се рееше някъде в небето.

— Все още го помня — Фадил не можеше да извади един голям куфар от багажника на колата. Видях как режисьорът се кани да извика „край“, затова пристъпих напред и казах: „Да помогна ли на господина с куфара? Само десет пиастъра“ и протегнах напред ръка като Оливър Туист!

— И какво стана?

— Режисьорът беше толкова изненадан, че забрави да извика „край“ — отвърна той през смях, — а Фадил, който ме познаваше, вместо да се ядоса, реши да импровизира. Той каза: „Ако извадиш всичките куфари на дамата, ще ти дам двайсет!“. Всички се засмяха, а режисьорът реши да запази сцената. Дори ми платиха! Никога няма да познаете колко.

— Двайсет пиастъра?

— Фадил ми ги даде от собствения си джоб. Това беше големият ми риск и първата ми поява на екрана. Естествено, Себак ужасно ми завиждаше, затова разказа на родителите ни какво съм направил. И баща ми, разбира се, се ядоса. Но няколко дни по-късно получи писмо от режисьора. Имало някаква по-късна сцена, в която можел да използва малката ми шега, за да доразвие героя на Фадил. И за да го направи, имал нужда от мен… затова питаше дали мога да отида в Кайро и да заснемем новата сцена!

— Мили боже! — възкликна впечатлена Нина. — Наистина си е заслужавало.

— Повече, отколкото бих могъл да си представя. Баща ми имаше нужда от доста убеждаване, но накрая получих своето; да си първороден син си има своите предимства! Така че заминах за Кайро и тъй като работех в студио, трябваше да подпиша договор. Рожденото ми име Халид Шабан беше същото като на един от другите актьори, затова ме накараха да си избера сценичен псевдоним. Избрах Озир — от Озирис, разбира се. Мислех, че ще ми донесе късмет.

— Както и стана.

— Определено. На шестнайсет вече работех като актьор — първоначално в малки роли, но постепенно натрупвах опит и си създавах приятели от двете страни на камерата. На осемнайсет изиграх главна роля, което е голям успех по египетските стандарти. Студиото поиска да снимам и други, но аз трябваше да отбия военната си служба. Тогава шефът на студиото, който имаше приятели в правителството, използва някои връзки.

Нина отпи от мартинито си.

— И ви спаси от военна служба?

Той кимна с глава.

— Щях да я изкарам, но се радвам, че не се наложи. Толкова много се забавлявах! Бях само на осемнайсет, а бях прочут, изкарвах много пари, пътувах — и се срещах с много красиви жени. — Озир се усмихна широко, но усмивката му бързо се изпари, за изненада на Нина. — Всичко това само засилваше завистта на Себак… и тогава той претърпя инцидент.

— Какво му се е случило? Очевидно е бил изгорен, но…

— Случи се, докато беше в армията. — Озир поклати тъжно глава. — За разлика от мен, него го взеха наборник. Беше го яд заради това. Няколко седмици след записването му в армията бил в някакъв камион, който катастрофирал и се подпалил. Прекара два месеца в болницата, половината му лице беше изгорено… След това го пратиха веднага в неговата част, за да дослужи остатъка от трите години. Нормално е да е озлобен.

— Не съм изненадана. — Разказът му не предизвика съчувствие у Нина, но тя започна да разбира омразата на Себак към света.

— Когато се уволни от армията, аз постъпих като всеки по-голям брат и се погрижих за него. Намерих му работа като мой асистент и когато основах Храма на Озирис, му дадох ключов пост.

— Как основахте Храма? Създаването на религия не е нещо, което се учи от книгите.

Озир се засмя.

— Преди около осемнайсет години снимах филм „Озирис и Сет“. Аз играех Озирис; сигурно така е било писано! Филмът имаше голям успех — дори излезе по някои екрани в Америка, което се случва рядко с египетските филми. Той ме направи най-голямата звезда в Египет. Всички ме познаваха, всички искаха да чуят думите ми… все едно ме боготворяха, все едно наистина бях Озирис от филма. — Той погледна многозначително Нина, подрънквайки с леда в чашата си. — Вие сте била известна — по друга причина, но знаете какво е. И колко е… пристрастяващо .

— Не бих се изразила точно така.