Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

— Да я намерим. А след това… Ще ти кажа, като го измисля.

— Изобщо не ме успокояваш.

Еди се ухили.

— Довери ми се. И преди съм се занимавал с това.

— И как завършваше всичко?

— Обикновено с взривени хеликоптери.

Мейси се изкикоти, но после изведнъж спря.

— Това беше шега, нали?

— Само гледай веднага да залегнеш, щом ти кажа. — Те стигнаха до входа на казиното. — Така, носиш ли си паспорта?

Достъпът до казината в Монако е строго съблюдаван; законът забранява на местните монегаски да влизат в заведенията, които осигуряват голяма част от държавните приходи. Освен това официалното облекло беше задължително, но Еди и Мейси бяха подготвени за случая. Той носеше черен смокинг; тя беше облечена с къса рокля от металическа тъкан в преливащи се цветове. Еди беше поискал да вземе нещо по-невзрачно, но аргументът ѝ беше, че щом плаща за него, няма намерение да взема нещо „гадно“.

Тя му подаде паспорта си.

— Ето го. Ще го държиш ли в себе си? Едва се побира в чантичката ми.

— Никога не съм разбирал жените в това отношение — рече Еди. — Мъкнат толкова боклуци със себе си, но си вземат чантичка с размера на хамстерски скротум, в която да ги натъпчат. — Той отвори паспорта, за да погледне снимката ѝ, но забеляза нещо друго, което го накара да избухне в смях.

— Не, не го чети! — изписка Мейси, но беше твърде късно да му попречи да прочете цялото ѝ име.

— Макарена? — изсмя се той. — Това ли е истинското ти име, Макарена? Като във… — Той изтананика фалшиво няколко тона и направи няколко танцови стъпки. — Ей, Макарена!

— Млъкни! — сопна му се Мейси. — Мразя тази песен. Тя се появи когато бях малка и превърна живота ми в ад. Аз съм просто Мейси, ясно ли е? Не ме наричай другояче, защото ще те сритам отзад! — В този миг осъзна кого заплашва. — Добре де, няма да стане, но ще ти бъда адски ядосана. Освен това не искам да го казваш на доктор Уайлд.

— Не съм си и помислял — отвърна Еди, като вече обмисляше най-смешния начин да направи точно това.

Той показа паспортите им на портиера, след което му хрумна нещо и попита как да намери партито на тим „Озирис“. Портиерът ги упъти. Следвайки инструкциите му, двамата с Мейси стигнаха игралната зала. Той чуваше боботенето на двигателя от двора дори през затворените прозорци със спуснати тюлени пердета; казината неизменно държаха комарджиите в неведение относно смяната на деня с нощ, за да изгубят представа за времето, докато играят.

Вратата към вътрешния двор се охраняваше от други двама души, които учтиво, но твърдо ги отпратиха, когато се опитаха да минат през нея. Еди надникна над раменете им, но не видя нито Нина, нито Озир, макар че забеляза как хората минават през друга врата към съседната зала на казиното.

Покрай редицата от ротативки имаше друг изход, охраняван от двама служители. Прецени, че вратата води към залата, в която влизаха хората от вътрешния двор. Когато двамата с Мейси минаха покрай тях, от другата страна се носеше музика.

— Партито сигурно е там вътре — рече той, когато стигнаха до другия край на игралната зала. В ъгъла имаше врата, през която минаваше персоналът на казиното. Тя не беше с някакъв специален заключващ механизъм, а с най-обикновена ключалка, следователно не водеше към някой охраняван сейф. — Смятам да се мушна през нея.

— О, аз съм експерт в това — отвърна Мейси. — Зад теб съм.

— Не, не си. Охраната вътре сигурно е на Озир — обясни той, щом усети желанието ѝ да възрази, — не искам да им дам възможност да те хванат. Ако си тук и се случи нещо, ще можеш да се развикаш. Те няма да посмеят да направят нищо.

— Ами ако хванат теб?

— Ще съжалят за това. Стой тук и ме чакай.

Не ѝ стана приятно, но остана на мястото си, докато Еди се отдалечи от нея, преструвайки се на заинтригуван от близката игра блекджек, докато всъщност наблюдаваше вратата в ъгъла.

Скоро тя се отвори и пропусна поредната служителка. Еди я изчака да мине, след което бързо се плъзна зад нея в коридора. От едната му страна се намираше кухнята на казиното; от другата имаше подобна сервизна врата, водеща към стаята за персонала.

Той я открехна, надникна през процепа и видя поне стотина души, част от които бяха насядали на игралните маси, а останалите бяха заети с разговори. Няколко двойки танцуваха на открит дансинг пред струнен квартет.

Еди се напрегна, когато зърна Кротала — сакото му от змийска кожа не можеше да бъде сбъркано. Щом той беше тук, значи Шабан също се навърташе наоколо, което означаваше, че…