Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

Остър завой.

— Ох, мамка му — изпъшка Еди. Дори на първа скорост той се движеше с близо осемдесет километра в час, криволичейки из трафика към „Света Девота“. Движението на завоя беше натоварено дори и в обикновени дни.

Стори му се, че вижда празно платно и се засили към него…

Със силно свистене на азот повредената предна гума спихна и се откъсна от джантата.

Колата се завъртя и се плъзна странично, задното ѝ колело се блъсна в едно ферари и болидът на Еди влетя с бесен пирует в кръстовището. Светът се размаза пред очите му — но все пак успя да забележи, че сблъсъкът е неизбежен.

Той се стегна…

Колата се удари в бариерата, секциите за абсорбиране на удари се сплескаха. Без да спира да се върти, пръскайки отломки на всички страни, болидът отскочи обратно към кръстовището. Колите се отклоняваха встрани, за да избегнат разбитото возило. Един голям бус поднесе и се плъзна право срещу колата на Еди…

Двата автомобила спряха едновременно — носът на състезателния болид се беше врязал под предната броня на буса.

Еди се надигна с пъшкане. Рамото му, което се беше ударило в ръба на кокпита, го болеше така, сякаш бе отнесъл удар с бейзболна бухалка. Но защитните системи на състезателната кола бяха свършили работа: той успя да стане и да се отдалечи, клатушкайки се, от мястото на катастрофата. Когато се наведе да си събере разпилените неща, му се зави свят. Дългата старт-финална права водеше на юг, право към пристанището.

— C’est James Bond! 10 10 Това е Джеймс Бонд! (фр.). — Б.пр. — извика някой.

Еди осъзна, че наоколо се е събрала тълпа — нищо чудно, като се имаше предвид, че мъж, облечен със смокинг, току-що беше разбил състезателен болид в центъра на Монако.

Шофьорът на ферарито гледаше ужасено огромната вдлъбнатина на колата си.

— Изпратете сметката на тим „Озирис“! — извика Еди, преди да хукне към най-близкия отвор в бариерите. Проправи си път между зяпачите и когато първата полицейска кола се озова на мястото, той вече беше изчезнал в тълпата.

— Разбил я е? — каза ужасено Озир. Шабан му се беше обадил да докладва. — Намери ли го? — Отговорът беше отрицателен. — Поне полицията залови ли го? — Същият отговор. — Чудесно, направо прекрасно!

Нина направи всичко възможно, за да скрие ликуването си.

— Той съсипва всичко, до което се докосне — изсъска вместо това тя. — Връзки, животи… състезателни коли…

— Разбирам защо искате да се отървете от него — промърмори той, преди отново да заговори в телефона. — Връщам се на „Слънчев барк“. Да, с доктор Уайлд. Не, аз… Себак, не искам да чувам това повече. Събери колкото се може повече хора. Полицията също ще го търси, така че подслушвайте радиостанциите им. Искам да го намерите. — Той се заслуша в думите на Шабан. — Само ако е абсолютно наложително — не искам повече проблеми с властите, не и тази вечер. Заловете го и го откарайте на яхтата.

— Нали не възнамерявате да го убиете? — попита Нина, когато той приключи разговора.

Озир посочи остатъците от партито.

— И без това ще ми е трудно да го обясня. Последното нещо, от което имам нужда, е да пусна телевизора и да видя новинарския бюлетин, в който съобщават, че Себак е арестуван за убийството на съпруга ви!

— Тогава какво ще правите с Еди, когато го заловите?

— Средиземно море е много голямо и много дълбоко.

— А-а-а… страхотно. Така ще си спестя парите за адвокат по развода.

Озир се изсмя студено.

— Е, изглежда партито свърши. Не знам дали зодиакът вече е сглобен, но бихме могли да проверим лично. Дайте ми няколко минути да се сбогувам.

Той се приближи до близката група хора, изпълнен с такава сърдечност и съчувствие, сякаш вътре в него се беше задействал превключвател. Нина се възползва от възможността да отиде до вратата. Зърна Мейси сред зяпачите и ѝ махна да се приближи.

— Къде е Еди? — попита Мейси. — Добре ли е?

— Засега — измъкна се. Със състезателната кола.

Мейси се усмихна.

— Знаете ли, съпругът ви е страхотен човек.

— Да, и аз така мисля. — Тя погледна към двора. Озир продължаваше да разговаря с гостите. — Виж какво, колкото и странно да ти прозвучи, но тук като че ли е най-безопасното място за теб. Шабан и приятелите му отидоха да търсят Еди, а Озир възнамерява да ме отведе на яхтата, за да видим зодиака.

— Страхотно, но не би ли трябвало да си тръгна, когато това място затвори? Няма да мога да си взема стая, дори и да има свободни — паспортът ми е у Еди!