— Окото на Озирис представлява и символ, нали? — попита тя.
Озир кимна.
— Символ на защитата. Намира се в храмове, гробници… смята се, че помага при преминаването на Подземния свят.
— Значи е често срещан. Това не ни помага особено. — Тя погледна зодиака, размишлявайки. — Възможно ли е „сребърният каньон“ да е следа? Древните египтяни са ценели среброто повече от златото — там има ли някакви сребърни мини от преддинастичния период?
— Не знам. Вие сте историчката, не аз!
— Прав сте. Това се нуждае от допълнително проучване. Трябва да проверим археологическата база данни… — Тя млъкна изведнъж, осъзнавайки, че е обзета от професионална възбуда в стремежа си да разгадае пъзела — и е забравила, че така помага на човека, когото се опитва да спре.
— Добре ли сте? — попита Озир.
— Просто съм уморена — въздъхна тя. — Денят беше напрегнат.
Той се усмихна.
— Моля да ме извините — не е задължително да разрешим загадката за една нощ. Освен това утре е състезанието и аз се надявам, че ще ме придружите на него.
— Добре звучи — каза тя, макар идеята да наблюдава шумни коли в продължение на два часа въобще да не я изкушаваше.
— Чудесно. А сега ще се присъедините ли към мен за чаша шампанско?
— Ами… Предпочитам да си лягам. — Усамотението щеше да ѝ даде възможност да се опита да се свърже с Еди.
— Само една чаша, моля! — настоя Озир. — Имам една бутилка „Вдовицата Клико“, жалко ще е да я изпия сам.
— Ами всичките ваши… — Тя щеше да каже „мацки“, но размисли и избра „млади приятелки“.
— Последователките ми? — Той поклати глава. — Прекрасни са, но понякога предпочитам по-интелектуална компания. Някой със собствена история. Като откриването на Атлантида. — Той отново се усмихна. — Само една чаша.
* * *
Три чаши по-късно Нина беше коленичила върху леглото на Озир, а роклята ѝ беше разперена около нея в копринен кръг.
— И аз се озовах на онази платформа заедно с Екскалибур, а Джак се канеше да пусне генератора, за да започне война… когато изведнъж бум ! Еди взриви ръчната граната. Корабът започна да се взривява на етапи, като във филм за Джеймс Бонд. Наложи се да бягаме с нещо, което приличаше на реактивен глайдер — едва не замръзнахме до смърт, преди да се приземим на риболовния кораб. Господи, как миришеше само!
— Животът ви е много по-голямо приключение от моя — рече Озир, който се беше излегнал до нея. — И късметът определено е бил на ваша страна.
— Ако бях наистина такава късметлийка, нямаше да ме прострелят. Вижте тук. — Тя повдигна полите си и показа големия кръгъл белег от куршум върху десния си хълбок. Очите на Озир се разшириха при вида на голия ѝ крак, който се намираше точно пред лицето му. — Нито пък животът и кариерата ми щяха да бъдат съсипани.
— Вече няма защо да се тревожите за това, Нина — увери я той. — Щом намерим пирамидата на Озирис, животът ви ще стане… такъв, какъвто го поискате. Освен това ще продължи много дълго.
Тя отпи от чашата си.
— Ще получа ли доживотна доза от хляба на Халид за дълъг живот?
— Ще получите каквото пожелаете.
— Радвам се да го чуя. — Тя се намръщи леко при спомена за лабораторията в швейцарския замък. — Но дали е безопасно? Нали казахте, че е генетично модифициран?
Озир се засмя.
— Разбира се, че ще е безопасно. Нали и аз ще го ям! Не, генетичните модификации в маята ще я направят точно такава, каквато искам да бъде.
— А каква точно? Или брат ви ще ви се развика, ако ми кажете?
Той отново се изсмя подигравателно.
— Понякога изглежда така, че Шабан ръководи Храма, а не аз! Не, брат ми просто е свръхпредпазлив, както винаги. Генетичните промени се правят отчасти, за да получим международни права и патенти върху новия организъм — все пак маята се култивира много лесно. Не искам всички да могат сами да си пекат хляба на Озирис — те трябва да идват в Храма на Озирис, за да го получат. Освен това — той я погледна затворнически, красивите му черти изведнъж придобиха вълчи вид — не искам да се престаравам в регенерацията на телесните клетки. Не е достатъчно хората да си го купуват веднъж в годината. Трябва да си го купуват веднъж в месеца или още по-добре, веднъж седмично.
— Сякаш се опитвате да ги пристрастите към него.
Той сви рамене.
— Какво е една скромна сума пари всяка седмица в замяна на безсмъртие? По-добре да отиват в Храма на Озирис, отколкото да ги пръскат за алкохол или наркотици. Все пак даряваме щедри суми за благотворителност.
Читать дальше