Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

— Точно сега това е най-малкият проблем, Мейси. — Нина отново се обърна; Озир я гледаше. — Ще измислиш нещо. Трябва да вървя. Ако аз или Еди не се свържем с теб, от другата страна на площада има хотел — изчакай ни във фоайето му, ние ще те намерим.

Мейси не остана доволна, но кимна с глава.

— Успех, доктор Уайлд. Пазете се.

— Ти също. — Нина се върна в двора и се приближи до Озир. — Готов ли сте за тръгване?

— Идва кола, която ще ни откара до пристанището. — На лицето му се появи изкуствена усмивка. — Ще се наложи обаче да заобиколим — като че ли на „Света Девота“ има пътен инцидент! — Шегата предизвика приглушен смях.

Озир хвана Нина под ръка и я поведе обратно към казиното. Когато пазачите се отместиха, за да го пропуснат да мине, Мейси се шмугна в двора и побърза да се отдалечи, преди персоналът на казиното да я забележи. Партито се беше развалило след като голямата му атракция беше изчезнала сред пушек от изгоряла гума.

Но Мейси забеляза друга атракция: привлекателен рус мъж в състезателен гащеризон, който развълнувано разговаряше с двама по-възрастни мъже. Тя предположи, че това е пилотът, и се приближи към тях.

— Какво се случи?

Виртанен ѝ хвърли бърз поглед, след което се обърна изненадано към нея, установявайки, че пред него стои млада и красива жена, която не е залепена за ръката на някой възрастен спонсор.

— Ужасно беше — оплака се той. — Колата ми беше похитена от мъж с пистолет! Опитах се да го спра, но той се измъкна. — Събеседниците му завъртяха очи, но не казаха нищо в противоречие с думите на звездата на отбора.

— О, боже! Добре ли сте?

— Само леко съм натъртен. Със сигурност ще мога да се състезавам утре. Но сега мисля да се прибера в хотела. Освен ако — той ѝ се усмихна подканящо, — не искате първо да изпием по едно питие?

Мейси му се усмихна чаровно.

— С удоволствие.

В тъмното бреговата линия на Монако изглеждаше като продължение на града; редиците от скъпи яхти обграждаха като светещи къщи кейовете.

Нина се огледа тревожно, докато Озир я водеше към тендера на „Слънчев барк“. Надяваше се да забележи Еди, който да чака наблизо, за да може да последва тендера до кораба-майка. Но сред качващите се в плаващите палати не се забелязваше познатата набита фигура, никой не ги наблюдаваше скришом от съседния кей.

Дали полицията го беше заловила? Или още по-лошо, Шабан?

Тя прогони последната мисъл, докато не я връхлетя друга, още по-ужасяваща. Ако Шабан беше намерил Еди, Озир щеше да разбере. Но отсъствието му също беше обезпокояващо — освен другото, без него щеше да ѝ се наложи сама да организира бягството си от яхтата на Озир. И тъй като „Слънчев барк“ се намираше поне на миля и половина от брега, плуването не беше за предпочитане.

Те се качиха на тендера и Озир даде заповед на кормчията. Лодката напусна кея със силно боботене на двигателя. Макар вечерта да беше топла, морският бриз беше доста хладен. Нина потърка голите си ръце.

— Заповядайте — каза Озир. Той съблече сакото си и го наметна върху раменете ѝ.

— Благодаря — отвърна машинално тя, опитвайки се да скрие факта, че треперенето ѝ не е предизвикано изцяло от вятъра.

Те минаха покрай няколко богаташки яхти и се отправиха към вълноломите, маркиращи границите на вътрешното пристанище „Порт Еркюл“. Пред тях се ширнаха водите на външното пристанище, а отвъд тях — тъмното Средиземно море. Тендерът се отклони от курса си и кормчията трябваше да се бори с доста по-силното от очакваното течение, но те скоро се отдалечиха от бетонните бариери и навлязоха в открито море.

Нина реши, че плуването не е особено привлекателна идея. Отвъд вълноломите морето беше развълнувано, тендерът разбиваше вълните, които го обсипваха със студени пръски. При всеки удар котвената верига издрънчаваше силно. Тя погледна към брега. Монако грееше на фона на заобикалящите го тъмни хълмове. Гледката беше впечатляваща… но тя беше твърде разтревожена, за да ѝ се наслади.

В открито море дрейфуваха безброй яхти, но „Слънчев барк“ се открояваше сред тях дори по стандартите на мегаяхтите. Тендерът се приближи до кърмата му, където беше свалена пристанищна платформа, достатъчно голяма да побере два малки скутера и няколко джета. Един моряк завърза лодката и Озир хвана Нина за ръката, за да ѝ помогне да се качи на палубата.

— Искам да ви благодаря за компанията — рече той. — Макар че нещата не се развиха по план.