Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

Тя удари с ръка по лексана.

— За бога, Еди! Опитвах се да го баламосам, за да мога да огледам това нещо — а сега защо не млъкнеш и не ме оставиш да работя? — Тя посочи масата. — Там има няколко записки от хората му; ще ми ги донесеш ли, ако обичаш ?

— Дано утре не ходиш като египтянин — промърмори той, докато събираше листовете.

В записките се съдържаше доста информация за зодиака: предполагаемата дата на създаването му въз основа на позицията на планетите (тя с изненада установи, че са изчислили дори месеца — октомври 3567 пр.н.е. — което непряко потвърждаваше теорията на Мейси, че Сфинксът предхожда строежа на пирамидата на Хуфу), имената на различните съзвездия, химически анализ на боята, размерите на зодиака до милиметър, видът камък, от който е бил изсечен…

— Безполезни — промърмори тя, преглеждайки страниците.

Еди се беше върнал в каютата, за да стои на стража, докато тя чете. Сега се върна при нея.

— Какво?

— Тук пише всичко за зодиака, освен онова, което ми трябва. Йероглифите описват как да се стигне до пирамидата на Озирис, но само ако разполагаме с определени факти. Хората на Озир са открили позицията на Меркурий, което е важно, но знаем останалите.

— Какви са останалите указания?

— Място, наречено сребърния каньон, което нямаме представа как да открием, и второто око на Озирис. Ние не знаем къде се намира първото, та камо ли за второто. — Тя обиколи зодиака с надеждата да открие нов подход към тайните му. Не получи никакви проблясъци. — Какво пропускам? — запита се на глас.

— Щом е нещо египетско, Мейси може да го знае. — Еди бръкна в джоба на смокинга си. — Виждала ли си я?

— Да, казах ѝ да ни изчака.

— Да се надяваме, че си е намерила хотел — оная станиолена рокля няма да ѝ държи топло… О, по дяволите. — Той беше увил паспортите и телефона си в найлонова торбичка, за да ги запази от водата, но се оказа, че това не е свършило работа. Документите бяха подгизнали, но беше достатъчно да изсъхнат, за да се използват отново; в телефона, от друга страна, при разклащане се чуваше плисък на вода. — Дано твоят телефон е у теб.

— Да, но нещата ми са две палуби по-надолу. Не ми се иска да се разхождам из кораба, освен ако не е наложително — особено след като сме завързали собственика му в тоалетната. Ако някой заподозре нещо, това ще е първото място, където ще провери.

— В такъв случай ще трябва да го разгадаеш без Мейси.

Нина прегледа отново записките в търсене на някоя следа, която да е изпуснала, след което се обърна към рафта с книги за древен Египет и провери дали в съдържанието им се споменава за сребърния каньон или окото на Озирис. За първото нямаше нищо; второто се споменаваше няколко пъти, но само в контекста на египетската символика, нищо, свързано с определено местоположение в реалния свят.

— Не разбирам — въздъхна тя след известно време, връщайки се при зодиака. — Къде ни казва да отидем? По някакъв начин трябва да е свързано със звездите — имаме съзвездията, Млечния път, планетите — какво ги свързва? В смисъл че пирамидата е отбелязана тук заедно с упътването, но къде е първоначалната точка?

Еди сви рамене.

— Не знам — единственото за Египет, което знам, съм го видял в „Мумията“.

— Която едва ли може да се сметне за достоверен източник.

— Може би не. Но ще ти кажа нещо — това тук не е Млечният път.

Тя погледна към светлосинята линия.

— Не е ли?

— Не, формата е различна. Знам как изглежда Млечният път и това не е той.

— Добре, щом не е, какво е тогава? Какво друго биха сложили на една звездна карта?

На Еди му дойде идея.

— Това не е звездна карта — каза той, приближавайки се до огледалото. — На нея има звезди, но не те са най-важното. — Той погледна в отражението и по лицето му се разля разбираща усмивка. — Погледни.

Той взе един атлас от рафта и го прелисти, докато Нина се взираше в отразения зодиак.

— Какво би трябвало да видя? — попита тя.

— Това. — Еди отвори атласа на една определена карта: Египет. Той прокара пръст по страницата, проследявайки курса на някаква река от север на юг. — Да ти напомня на нещо?

Очите ѝ се преместиха от картата към отражението в огледалото, после отново към картата…

— Формата е същата — осъзна тя. — О, боже, това е Нил!

— Постави това нещо на тавана и то ще съвпадне точно с формата на Нил — един вид я проектираш нагоре — кимна той с глава. — Но ако я гледаш като нормална карта, тя се преобръща наопаки.