Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

— Добре, чисто е.

Нина го последва. В пълната тишина, която цареше на яхтата, ѝ се струваше, че шумолящата ѝ рокля вдига ужасен шум.

— Затова винаги нося дънки — прошепна тя.

— Ако носеше минижуп, както отдавна те моля… — Еди спря в основата на стълбите. От горната палуба се чуваше тих разговор, но скоро стана ясно, че разговарящите не се приближават. — Две палуби надолу, нали така каза?

Когато стигнаха до правилната палуба, от каютата се носеха поп ритми. Те се промъкнаха покрай нея и се отправиха към стаята на Нина. Тя беше оставила вратата отключена; шмугнаха се вътре.

Нина бързо съблече роклята и облече всекидневните си дрехи, след което събра малкото си лични вещи.

— Да се обадя ли на Мейси? — попита тя, държейки телефона си в ръка.

— Нека първо да се махнем от кораба — отвърна Еди.

— Как ще се върнем на брега?

— Ще задигнем някоя лодка. — Той излезе в коридора. — Хайде, идвай.

Те тръгнаха обратно по стълбите, приближавайки се до каютата, от която се носеше музиката. След като преминеха покрай нея и се изкачаха едно ниво нагоре, щяха да се озоват на главната палуба, където трябваше само да се прикриват, докато стигнат до лодките. Елементарно.

Или пък не.

Вратата се отвори, навън излезе една млада русокоса жена с две празни чаши в ръце и се озова срещу дулото на пистолет, насочен право между очите ѝ. Тя изпищя и скочи обратно в стаята, откъдето се чу изненадан мъжки вик.

Нина и Еди се спогледаха.

— Бягай! — извика Еди.

Те хукнаха нагоре по стълбите. Звънецът на алармата се включи, когато стигнаха до горната палуба. Нина чу още гласове отгоре. Екипажът на Озир беше хванат неподготвен от неочакваната тревога, но беше успял да реагира за секунди.

Еди я дръпна и двамата затичаха по коридора. Друга стъклена врата водеше към кърмовата палуба. Някой зад гърба им извика.

Нямаше време да спират и да отварят вратата. Вместо това Еди просто стреля в нея веднъж. Стъклото се пръсна и се изля в тъмен водопад на пода. Те изтичаха по хрущящите стъкълца и изскочиха на палубата.

Тя беше празна. Пред тях се виждаше стълбата, водеща до плаващата платформа.

— Коя лодка? — попита Нина, докато тичаха към нея.

— Която има ключове! — отвърна Еди, поглеждайки през рамо. Видя как някой се появява на вратата на горната палуба и стреля отново, за да го накара да се скрие вътре.

Нина се спусна надолу по стълбите, докато Еди потърси прикритие горе. Тя не хареса вида на малките, открити джетове и се прехвърли към лодките. Скутерът сигурно щеше да е по-бърз, но ключовете на „Слънчев барк“ все още бяха на таблото.

Тя се качи в него.

— Еди, идвай!

Еди се огледа, като чу боботещия двигател на тендера.

— Развържи я! — извика той. Изстрелът му беше стреснал екипажа и никой не искаше да излезе пръв.

Това нямаше да продължи дълго. Щом Шабан или Кротала се появяха, те щяха да им заповядат да го атакуват. И тъй като му бяха останали само четири патрона, шансовете му да издържи дълго бяха нищожни.

Той отново погледна към Нина. Тя продължаваше да развързва въжетата.

Двама мъже изтичаха на горната палуба и се хвърлиха на пода в противоположни посоки. Еди стреля по единия, но пропусна. Оставаха му три патрона.

— Еди! — Тендерът беше свободен; Нина скочи зад кормилото.

— Тръгвай! — извика той. Тя поклати глава; не желаеше да го остави сам. — Аз ще скоча след малко, подкарвай проклетото нещо!

Боботенето на двигателя премина в рев. Той се обърна, за да скочи от стълбите…

Кротала излетя през счупената врата. Еди стреля по него, но нахалост, защото американецът се хвърли встрани, за да се прикрие. Два патрона.

От ръба на горната палуба се подаде черното дуло на един МР7 и лазерният му мерник проблесна. Тънкият като игла червен лъч се плъзна към Еди — но само след миг се разтанцува като побеснял, щом англичанинът улучи оръжието и го изби от ръцете на стрелеца.

Един патрон.

— Проклети револвери! — изсъска Еди. Дори старият му уайлди щеше да произведе повече от шест изстрела. Един куршум, няколко мишени — време беше да изчезва.

Той скочи и с трясък се приземи на платформата. Тендерът се отдалечаваше, но Нина все още се въздържаше да даде газ, изчаквайки го да се качи на борда. Еди се напрегна, отстъпи няколко крачки назад и спринтира, за да получи добра засилка за скока…

И главата му избухна в адска болка.

Тя беше толкова силна, че той падна и се сгърчи на земята съвсем близо до ръба на платформата. Притисна длан към раната. Заболя го още повече, усети кръвта по дланта си — но ги нямаше откъснатата плът и кости при директното попадение на куршум в човешки череп. Куршумът го беше одраскал точно над лявото ухо.