Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

— Бягай! — извика Еди и заби юмрук в челюстта му.

Нина прескочи падналия мъж и хукна към вратата. Друг се протегна да я хване — но докопа само шапката, която дръпна от главата ѝ. Тя се извърна, удари го по бузата и ритна вратата. Стаята от другата ѝ страна беше пълна с маси, заредени с книги, дивидита и пирамидални дрънкулки. Щом тя връхлетя вътре, хората, които стояха зад масите, отскочиха изненадано назад.

— Еди, идвай!

Мъжът, когото беше ударила, побягна след нея, но Еди го пресрещна с ритник в слабините. Той се строполи на пода с животински рев.

Някой сграбчи коженото яке на Еди и го дръпна назад. Еди удари с юмрук мъжа в лицето и кръвта оплиска зеленото му сако. Онзи залитна, блъсна се в статуята на Озирис и я разцепи — камъкът се оказа просто фибростъкло и мазилка. Тя се залюля, но не падна.

Призивите на Озир за ред и спокойствие останаха нечути. Култистите край пътеката реагираха гневно на оскверняването на статуята и хукнаха след Еди. Кротала тичаше след тях.

Еди скочи, сграбчи статуята за ръката и я дръпна към себе си. После се хвърли през отворената врата, а триметровата скулптура се стовари на пода зад гърба му, пръсвайки се на хиляди парченца.

Шокираните култисти замръзнаха по местата си. Кротала се промъкна между тях, изваждайки револверите си.

Нина беше стигнала до изхода към улицата. Еди затръшна вратата на храма и я затисна с една маса. По пода се пръснаха кутийки с дивидита. Съседната маса още не беше подредена и върху нея стоеше полупразен кашон с книги. Найлоновата лента, която го придържаше да не се разтвори по време на транспортирането, беше разрязана и лежеше на пода; Еди я грабна и побягна след Нина.

В този миг вратата на храма се отвори с трясък. През нея излетя един от мъжете в зелени сака, зад него се виждаше Кротала с вдигнати револвери…

Горилата се подхлъзна на разпилените дивидита и падна, при което пластмасовите кутийки се разлетяха във всички посоки. Кротала не можа да спре навреме и се спъна в него. При падането единият револвер излетя от ръката му. Продавачите се разбягаха с писъци.

Еди профуча през дървената двойна врата и я затръшна зад себе си. Той омота найлоновата лента няколко пъти около бравите — тежки метални топки от протрит месинг — и я завърза колкото се може по-здраво.

Мейси дотича при тях.

— Доктор Уайлд! Какво се случи?

— Не им харесва да оспорват вярванията им — отвърна Нина. Тя се огледа в търсене на най-бързия маршрут за бягство.

Еди вече го беше открил. Той изсвири остро, за да привлече вниманието на жените и побягна към паркираната лимузина на Озир. Изненаданият шофьор усети удара на Еди и удара в паважа почти едновременно.

— Насам!

— Лимузината ли ще крадем? — извика невярващо Мейси.

Нина отвори задната врата и я побутна вътре.

— По-добра е от таксито! — После скочи след нея. — Еди, тръгвай!

Еди натисна педала за газта. Лимузината направи остър завой, удряйки колата, която беше паркирана пред нея. След това вече бяха свободни.

Нина се обърна назад и видя как дървената врата се тресе от ударите. След това найлоновата лента се скъса. Кротала изтича на улицата и се разкрещя — но прояви достатъчно здрав разум да не започне да стреля пред сградата на работодателите си на оживената улица.

Еди продължи с не повече от два километра в час по парижките улици, след което спря рязко пред входа на метростанцията.

— Навън! — изкомандва той. Те изоставиха колата — Мейси се изненада, че побягнаха покрай станцията, а не влязоха в нея. — Ще решат, че там сме отишли — обясни ѝ той. — Ако les flics 8 8 Ченгетата (фр.). — Б.пр. бъдат заети с претърсването на станциите на метрото, няма да ни търсят в „Старбъкс“.

— Май си много добър в това, а? — В гласа на Мейси прозвуча нотка на възхищение.

— Горе-долу — отвърна той с усмивка, докато завиваха зад ъгъла и се отправяха към интернет-кафенето. — Стигнахме. Не е „Старбъкс“, но ще свърши работа. — Те влязоха вътре.

Няколко минути по-късно покрай тях профуча полицейска кола с надута сирена, но това беше единственият признак, че ги преследват. Като че ли полицията и Храмът се бяха хванали на номера на Еди. Въпреки това той остана напрегнат и не свали поглед от прозореца, докато сирената не се изгуби.

— Мисля, че си тръгнаха — каза най-накрая той, обръщайки се към Нина и Мейси. Те бяха платили за време на компютъра — в началото, за да не привличат внимание — преди отново да отворят страницата на култа. — Сега какво ще правим?