Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

— Точно така. И както изглежда, вие сте склонна да ми помогнете да го направя.

— Ако може да ѝ се вярва — изръмжа Шабан.

— Ще видим. Насам, доктор Уайлд. — Озир я поведе към вратата. Подминаха едно обширно пространство сред експонатите, което според Нина идеално отговаряше на размерите на зодиакалната диаграма, но тя нямаше време да спомене за това, тъй като Озир я въведе в съседната стая.

Въпреки египетската тема на украсата, луксозната стая беше определено обзаведена в стил плейбой, цялата в хром, светло дърво и черна кожа.

— Моля, седнете — покани я Озир.

Нина си избра кръгъл кожен диван с бели възглавнички от овча кожа. Очакваше Озир да седне на отсрещното кресло, но той се настани на дивана до нея. Шабан остана прав.

— Така — рече с усмивка Озир, — да ви донеса ли нещо?

— Не, благодаря.

— Тогава, надявам се, да нямате нищо против аз да си сипя. — На стъклената масичка имаше стилен домофон; той натисна един бутон и произнесе: — Фиона? Кафето ми, ако обичаш. — После погледна към Шабан, който се намръщи, и поклати глава. — Само едно, благодаря. — Озир се облегна назад и отпусна ръка върху облегалката на дивана, като върховете на пръстите му почти докосваха рамото на Нина. — Добре, доктор Уайлд… мога ли да ви наричам Нина?

— Мисля, че да — отвърна несигурно тя.

— Ако желаете, можете да ми казвате Халид, както ви е по-удобно.

— Добре… Халид. — Тя успя да се усмихне леко, а Озир ѝ отвърна с широка усмивка.

— Е, Нина. Искате да ми предложите сделка. — Усмивката не слизаше от устата му, но вече беше придобила работен оттенък. — Силно съм заинтригуван.

— Аз също — обади се студено Шабан.

— Нека сложим картите си на масата — каза Нина. — Вие притежавате зодиака от Сфинкса — знаете го, и аз го знам.

Озир погледна към Шабан.

— Проверихме я за микрофони — отвърна той. — Няма нищо, само телефон.

— И аз не умирам от желание други да научават за това — увери ги Нина. — Говорехме за зодиака. У вас е, нали?

— Да, у мен е — отвърна Озир.

— Ето, признахте си! Пипнах ви! — Тя го посочи обвинително с пръст, след което свали ръка и се ухили на ядосания Шабан. — Психопат.

Озир се изсмя.

— Мисля, че ще ми харесате, Нина. Но да, зодиакът е у мен.

— И смятате да го използвате, за да намерите пирамидата на Озирис, нали?

— Отново сте права.

— Обикновено съм.

— Освен за Райската градина — обади се язвително Шабан.

Нина го изгледа злобно.

— Не, дори за това. Само че бях тотално прецакана от хората, които искаха да запазят съществуването ѝ в тайна. — Тя отново погледна Озир. — Което е една от причините да дойда при вас. Мога да ви помогна да намерите пирамидата на Озирис… но си искам моя дял.

Очите му проблеснаха присмехулно.

— Не съм очаквал прочутата Нина Уайлд да е толкова… користолюбива.

— Не съм. За пръв път го опитвам.

— Не ѝ вярвам — обади се Шабан.

— Да, напоследък никой не ми вярва. — Гласът ѝ направо режеше. — Знаете ли защо дойдох при вас? Защото копелетата от АСН съсипаха живота ми. Унищожиха кариерата ми и ми отнеха всичко, което имаше значение за мен.

— Ами съпругът ви? — попита Озир.

Тя се усмихна саркастично.

— Еди и аз сме… в почивка. Скарахме се — заради това, че реших да дойда при вас. Той каза, че няма да го приеме, а аз знаех, че няма да промени решението си. Никога не го прави. Затова дойдох сама.

— И кое ви накара да дойдете?

— Всичко — отвърна тя, след което повтори с горчивина в гласа: — Всичко! Те ме направиха за смях ! Омръзна ми. АСН да вървят по дяволите! — Озир и дори Шабан изглеждаха изненадани от гневния ѝ изблик. — Искате ли да знаете истината? Харесваше ми да ги правя да изглеждат като група некомпетентни задници пред целия свят. Мътните да ги вземат. Вече им отнех Залата на летописите — а сега искам да завърша всичко с пирамидата на Озирис. Стига да ми се плати добре, вече не ми пука.

— Парите не са проблем — каза Озир със загрижен, но все пак успокояващ глас. Той леко я докосна по рамото; тя не се отдръпна. — Но сигурна ли сте, че искате да напуснете съпруга си? — Тонът му подсказваше, че одобрява решението ѝ.

— Съпругът ми — каза Нина, почти изръмжавайки. — Съпругът ми направо ме вбесява понякога. Той е непреклонен и… и абсолютен идеалист. Идеалист в един прагматичен свят. Е, поне аз съм прагматична. Писна ми да си седя и да се надявам, че светът ще се смили над мен. Щом всеки успява да пробие, като прецаква системата, то тогава майната му, искам си дела. — Тя сведе поглед към ръцете си и снижи глас. — Ако Еди не го харесва, да върви по дяволите. — Тя дишаше тежко и бузите ѝ пламтяха; съзнаваше, че наистина е ядосана и отдавна потисканите ѝ чувства изплуват на повърхността.