Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

— По дяволите! — изпъшка Еди след миг. — По-добре да я намеря, преди да е попаднала право в лапите на Кротала.

— Действай — отвърна студено Нина. Еди поклати глава и излезе навън. — По дяволите! — Тя погледна към монитора. Портретът на Озир изникна пред очите ѝ. Тя го погледна и се замисли.

После взе решение.

След няколко минути Еди и Мейси се върнаха. Тя все още изглеждаше разстроена, а и неговото лице не беше много весело. Нина беше сигурна, че онова, което щеше да каже, нямаше да оправи настроението им.

— Реших какво ще направя — обяви тя.

— О, така ли? — отвърна подозрително Еди.

— Точно така. Мейси, планът ти не беше съвсем глупав.

— Радвам се, че мислите така — отвърна безучастно Мейси.

— Ще отида в щаба на Озир в Швейцария, както предложи. Но няма да има никакво слухтене и душене наоколо. Ще му дам онова, от което се нуждае, за да намери пирамидата на Озирис. — Тя се изправи. — И знаете ли какво? Отивам сама.

Швейцария

Нина пое по късия път към езерото; стомахът ѝ се свиваше от притеснение. Порталът на брега представляваше вход към щаба на Храма на Озирис… който изобщо не отговаряше на представите ѝ.

На около дванайсет-тринайсет метра навътре в езерото се намираше каменист остров, обграден от стена, по която патрулираха мъже. По ъглите ѝ се издигаха кули с конични покриви, покрити с червени тухли; в дъното се забелязваше друг, по-голям правоъгълен покрив, допълващ готическия вид на замъка. Замъкът се свързваше със сушата чрез подвижен мост, който в момента беше вдигнат.

Цялата сцена на фона на веригата алпийски върхове зад синьото езеро беше абсурдно живописна — с едно изключение, което изглеждаше абсолютно нелепо. В широкия вътрешен двор на замъка над стените се издигаше пирамида от черно стъкло. Същата структура, която Нина беше видяла зад Озир на снимката му в уебстраницата на култа.

Подвижният мост се издигаше като стена пред портала, блокирайки изгледа ѝ към замъка. От едната му страна имаше интерком и камера, която я гледаше изцъклено.

Възелът в стомаха ѝ се стегна още повече. Поемаше огромен риск, като дойде тук. Но въпреки това се пресегна и натисна бутона на интеркома.

— Да? — разнесе се глас от говорителя.

— Казвам се доктор Нина Уайлд — каза Нина, гледайки директно в камерата, за да се увери, че пазачът я вижда добре. — Кажете на Халид Озир… че искам да сключим сделка.

— Трябва да призная, доктор Уайлд — каза Озир десет минути по-късно, — че съм изненадан да ви видя отново. И то тук.

— И аз самата съм малко изненадана — каза тя, докато я водеха към голямата зала във вътрешността. Залата представляваше музей, посветен на един-единствен обект.

Озирис.

— Защо изобщо разговаряш с нея? — озъби се Шабан. Той я беше посрещнал на главния вход, начело на екип от мъже със зелени сака, и Нина беше сигурна, че ако лидер беше той, а не Озир, щеше да заповяда да я убият на място. — Това очевидно е номер. Боби може да скрие трупа ѝ на някое място, където никога няма да бъде открит.

— Моля да извините брат ми — каза Озир, махвайки презрително към Шабан, което само засили гнева му. — Светското общуване не е сред силните му страни.

— Да, и аз останах с такова впечатление — отвърна Нина, вглеждайки се отблизо в една от стъклените витрини. Вътре имаше древен папирус, грижливо съхраняван между две стъкла.

Озир забеляза интереса ѝ.

— Мисля, че знаете какво е това.

— Предполагам, че става дума за четвъртия от свитъците, които доведоха до откриването на Залата на летописите.

— Да. Храмът на Озирис финансира археологически разкопки точно до границата с Египет в Газа, при които моите експерти — които са и мои последователи — сметнаха, че ще открият нещо интересно. Оказаха се много по-прави, отколкото можех да си представя.

— Значи сте запазили последната страница за себе си.

— За мен не е проблем египетското правителство да сложи ръка върху Залата на летописите. Тя е национално съкровище. Но щом открих какво има в нея — той посочи папируса, — знаех, че това е нещо, което трябва да запазя за себе си. На всяка цена. — Той посочи останалите експонати, които варираха от гравирани фигурки на древни богове до грамадни каменни плочи, изрязани от стени, покрити с множество йероглифи. — Това е най-голямата частна колекция в света от свързани с Озирис артефакти. Събирам ги от години, но се надявам скоро колекцията ми да се увеличи.

— Когато намерите пирамидата на Озирис — каза Нина.