Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

— Мисля, че улавям модела — каза Нина.

Еди поклати глава със смесица от недоверие и възхищение.

— Боже, той е намерил решение на абсолютната фантазия на всеки мъж — как да забогатее и да накара жените да го боготворят. — Усмивката му замръзна, когато Нина вдигна ръка. — Какво правиш?

— Имам въпрос. — Заигравката на Озир с египетската религия и използването ѝ за лични облаги дразнеха все повече професионалната ѝ гордост — но освен това ѝ беше любопитно колко на сериозно приемат религията неговите последователи. Дали това беше поредната ню ейдж глупост, която запълваше празнотата в живота им, докато не преминат към следващото забавление… или дълбоко, истински вярваха в нея?

Преводачът почти беше стигнал до дъното на залата, съсредоточен в търсенето на точния тип вярващи — и Нина се вписваше в модела. Той протегна микрофона към нея.

— Нали не трябваше да се набиваме… О, за бога! — промърмори Еди, скривайки лицето си под козирката на шапката.

— Аз… имам въпрос — рече Нина с променен, висок глас. Тя погледна към Озир, който стоеше на сцената, но същевременно наблюдаваше Шабан и Кротала за признаци, че са я разпознали. — Питам се как можем да получим безсмъртие едновременно и в този живот, и в следващия, след като за да преминем в следващия, трябва да умрем в този? — Всички вярващи се обърнаха към нея с осезаемо презрение.

От снизходителната усмивка на Озир и бързината, с която отговори, стана ясно, че отдавна е измислил подходящия отговор.

— И двата живота са един и същи живот — каза той. — Когато свърши единият, започва другият, стига Озирис да отсъди, че заслужавате вечен живот. Следващият живот започва веднага, без прекъсване. — В гласа му се завърна търговската нотка. — Тези неща са написани в първия том на Книгата на Озирис. Ако все още не сте я прочели, можете да я намерите отвън. — В залата се разнесе подигравателен смях насочен не към лидера на култа, а към Нина. Очевидно вярващите проявяваха нетърпимост към незапознатите със светото им писание.

Жерар се накани да се отдалечи, когато Нина отново заговори.

— Имам и един въпрос за митологията — каза тя с нормалния си глас, раздразнена от това, че са се отнесли снизходително към нея. — Как свързвате своята интерпретация на историята на Озирис с признатите египетски митове? Става въпрос за онази част, в която Озирис става безсмъртен чак след като умира и е възкресен за кратко от Изида, само за да бъде нарязан от Сет на четиринайсет парчета, а отсеченият му пенис да бъде изяден от риба?

От тълпата се надигна враждебен ропот. Очите на Шабан се разшириха, когато осъзна кой всъщност говори.

— Време е да си тръгваме — промърмори Еди.

Озир беше готов да поднесе поредния захаросан отговор, но се огледа, след като Шабан му каза нещо. Той повдигна вежди.

— Имаме един неочакван гост: доктор Нина Уайлд. Сигурен съм, че всички сте гледали изненадващата ѝ телевизионна поява преди няколко вечери.

— Здравейте! — Нина махна саркастично с ръка, докато двамата с Еди си проправяха път към пътеката. Кротала, който стоеше зад Озир, бързо слезе от сцената. — Добре, щом не искате да говорим за пениса, какво ще кажете за връзката на Храма на Озирис с кражбата на зодиака под Сфинкса, както и защо търсите пирамидата на Озирис?

— Нямам представа за какво говорите, доктор Уайлд — каза Озир, макар че актьорските му умения не бяха достатъчни, за да прикрие изненадата си от думите ѝ.

Зад него се изправи Шабан и даде сигнал на хората в зелени сака, които стояха в дъното на залата, преди да се обърне към събралите се хора.

— Нашият храм е осквернен от неверници! Нима ще приемете спокойно тази обида?

Някои от култистите започнаха да я обиждат, други се изправиха с разгневени лица. Озир изглеждаше разтревожен.

— Чакайте, няма нужда да се гневите — започна той, но мъжете не му обърнаха никакво внимание, а тръгнаха по пътеката.

— Определено е време да се омитаме — каза Еди. Той се обърна към изхода и забеляза приближаващите се охранители. — По дяволите! Не можа да си държиш устата затворена, нали?

— Добре де, не постъпих особено умно — призна Нина. Беше разбрала колко сериозно приемат религията си последователите на Озир. Прекалено сериозно.

Еди хвърли поглед към сцената. Кротала, който приближаваше, със сигурност беше въоръжен — но между него и тях вече имаше доста хора. Ако успееха да се измъкнат, преди той да стигне до тях…

Един от облечените в зелени сака пазачи протегна ръка да го сграбчи…