Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

— Озирис! — отново пропя тълпата.

Този път Нина и Еди успяха да се включат с половин уста.

— Небесните богове те възхваляват, а боговете на Подземното царство коленичат пред теб. Ти ни носиш божествения хляб, който дарява безсмъртие на всички твои последователи в този живот и в следващия. Ти ни пазиш от злото на Сет, унищожителя. О, Озирис!

— Озирис!

— Най-велики от всички хора и богове, покажи ни пътя към вечния живот! Преведи ни благополучно през опасностите на Подземния свят, за да се изправим пред твоя съд! Слава тебе, о, Озирис!

Тълпата отново изпя името на бога, като при всяко повтаряне силата и страстта в гласовете се засилваше. Очите на Озир бяха затворени; Нина не можеше да прецени дали наистина вярва в онова, което казва, но той приличаше на театрален актьор, който получава овациите на живота си.

Същото обаче не можеше да се каже за брат му. Лицето на Шабан беше студено, напрегнато, изкривено от потиснат гняв. Еди също го забеляза.

— Какъв му е проблемът?

— Не знам — отвърна Нина, — но определено има проблем с тази молитва.

— В смисъл?

— Тя прилича на опростен — много опростен — вариант на истинска египетска молитва. Митологията също е погрешна. Сет не е бил симпатяга, но не е и древноегипетският еквивалент на Сатаната.

Озир свали ръцете си. Вълнението утихна.

— Кой е Сет? — попита Еди.

— Братът на Озирис — и негов убиец. Завиждал му и искал да обсеби царството му. Но освен това е бил любимец на Ра, бога слънце, също толкова важна фигура от египетския пантеон като Озирис — а в някои части на страната дори е бил почитан повече от Озирис. — Жената на средна възраст, която седеше от другата страна на Еди, изшътка раздразнено.

Озир отново заговори, но вече не звучеше като проповедник, а повече като търговец.

— Приятели мои, водачеството на Озирис ще ви донесе вечен живот. А аз съм тук, за да ви кажа, че като глас на духа на Озирис, отново приех мъдростта му. Думите му са мои думи, а сега ще станат и ваши. Дванайсетият том на Книгата на Озирис е завършен и неговите последователи трябва да го приемат в дома си и в сърцата си.

— Това проповед ли е, или реклама? — попита тихо Нина, докато Озир продължи енергично да сипе рекламни изявления. Но публиката поглъщаше всичко, стиснала в ръце кредитните си карти. Нина не беше сигурна кое я ужасява повече — прозрачното търгашество на Озир или това, че всички му се връзваха.

— Всички книги и много други неща ще бъдат на ваше разположение преди да напуснете храма — заяви Озир и се усмихна. — А сега е време за нещо, което знам, че очаквате с нетърпение — възможността да ми зададете въпросите си за учението на Озирис! — Много богомолци вдигнаха ръце във въздуха. Озир се засмя. — Ще ми се да имах достатъчно време, за да отговоря на всички — рече той. — Но за нещастие скоро трябва да се връщам в главната квартира на Храма на Озирис, за да се погрижа за някои важни дела, след което ще отпътувам за Монако, за да се моля по време на състезанието от Формула 1 — и се надявам, че всички вие ще подкрепяте екипа на Озирис!

Онези привърженици на култа, които бяха и почитатели на моторните спортове, нададоха одобрителни викове. Шабан изглеждаше раздразнен, но не каза нищо, докато Озир ги успокояваше.

— Благодаря ви, благодаря. А сега ще изпратя Жерар сред вас — той кимна към преводача, — за да приеме въпросите ви.

Жерар слезе на централната алея и огледа полето от размахани ръце, преди да протегне микрофона към млада и красива тъмнокоса жена. Тя изглеждаше така, сякаш всеки момент ще припадне от радост и бързо избъбри въпроса си на френски. Преводачът го предаде на Озир:

— Мисълта за пътешествието през Подземното царство ме плаши. Какво ще стане, ако се проваля при пазителите, преди да се изправя пред Озирис?

Озир ѝ се усмихна успокояващо.

— Онези, които следват думите на Озирис, няма защо да се боят от Подземния свят. Пазителите могат да навредят само на неподготвените и на неверниците. — Усмивката му се разшири, тъмните му очи проблеснаха. — Ако дойдете в Швейцария, за да ви просветя лично, аз ще ви науча на всичко необходимо, и дори повече.

— Той да не се опитва да я сваля? — прошепна Еди, след като младата жена сърдечно благодари.

— Мисля, че да — отвърна Нина. — Лично просвещение, дрън-дрън.

— Ш-ш-шт! — изсъска жената до Еди.

Преводачът избра следващия просител, друга млада, привлекателна жена, този път блондинка. Следващата също беше блондинка.