Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

Мейси измъкна писалка и тетрадка и му ги подаде, но той отново поклати глава.

— Не, опитай ти, Нина. Искам да видя изражението на лицето ти, когато разбереш какво става.

По-озадачена от всякога, Нина взе тетрадката и писалката.

— Така — рече Еди, — сега я вдигни във въздуха, точно над главата си и нарисувай формата на стаята.

Наведена назад, Нина начерта в тетрадката един правоъгълник.

— Добре, сега какво?

Той отиде в празния край на стаята.

— Да речем, че това е северният коридор. Напиши север на картата си — но продължавай да я държиш обърната надолу.

Тя последва напътствията му и беляза стената, към която се беше обърнал, със „С“.

— Ако това е север, то тогава противоположната страна е юг — продължи той. — Така че отбележи и нея. Така. — Еди вдигна дясната си ръка и посочи съответната стена. — Това означава, че насам е изток, а от другата страна е запад. Нали?

— Да, ясно — отвърна Нина, добавяйки съответните букви.

Еди се обърна към нея с очаквателна усмивка на лицето. Той се завъртя по посока на часовниковата стрелка, сочейки поред всяка стена.

— Север, изток, юг, запад — съвпада с картата ти, нали?

— Да, може ли сега да погледна надолу? Вратът започна да ме боли.

— Да, разбира се. — Тя с облекчение свали ръката си. — Сега идва най-откачената част. Обърни картата така, че твоят север да сочи към северния коридор. — Тя го направи. — Така, какво не ѝ е наред на картата?

Нина погледна рисунката си, обикновен правоъгълник с буква върху всяка стена, без да разбира какво трябва да види… докато изведнъж не ѝ проблесна!

— Хей! — Север си беше север и юг си беше юг — но на грубата ѝ карта изток и запад си бяха сменили позициите, изток се намираше от лявата страна на страницата, а запад на дясната. — Това е… това е много странно.

— Казах ти, че ще откачиш — рече Еди. — Мак ми го показа, когато преминавах обучението по навигация. Това е от онези неща, които са очевидни, но човек никога не се сеща сам, докато някой не му го посочи.

Мейси погледна към рисунката на Нина.

— Не мога да схвана.

Той ѝ подаде тетрадката и писалката.

— Хайде, опитай сама.

— И как това ще ни помогне да намерим пирамидата на Озирис? — попита Нина, докато Мейси се изви назад и започна да рисува.

— Честно ли искаш да ти отговоря, скъпа? Идея си нямам. — И двамата се усмихнаха. — Това просто означава, че зодиакът, който са отмъкнали, не е просто карта. Шабан и шайката му имат доста работа, докато я разгадаят, нищо че разполагат с цялата диаграма.

— Да се надяваме, че е така.

Мейси свали тетрадката и погледна в нея; после обходи с очи стените и върху лицето ѝ се изписа разбиране.

— Значи изток и запад си сменят местата, когато гледаш нагоре или надолу… Щура работа!

— Да, нали? — рече Еди. — Вече не съм досадният стар пръдльо, нали?

— Никога не съм казвала, че си скучен ! — възрази тя.

Той изсумтя, но по-нататъшният им разговор беше прекъснат от някакъв служител, облечен в сако от туид, който застана на входа и ги заля с поток от френски думи.

— Съжалявам, приятел — каза Еди, въпреки че двамата с Нина владееха езика достатъчно добре, за да разберат по-голямата част от тирадата му. — Англичани. Е, поне аз съм такъв. Те двете са американки.

— Англичанин и американки. Разбирам. Надявам се, че посещението в Лувъра ви харесва — каза мъжът, който очевидно не се интересуваше какъв ще бъде отговорът. — Боя се, че трябва да ви помоля да напуснете стаята. Една ВИП личност помоли да разгледа зодиака на Дендера насаме.

— О, ВИП? — рече Еди с преувеличена учтивост. — Е, разбира се, че ще се ометем оттук! Нали не искаме един ВИП да дели стаята с някакви си обикновени хорица?

— Мили боже, не — добави Нина с приповдигнат тон. — Със сигурност ще напуснем залата преди да опетним обонянието на по-висшите от нас с нашите вредни изпарения! — Тя хвана Еди за ръката и двамата се обърнаха към изхода.

На служителя на музея въобще не му беше забавно, още повече след като Мейси избухна в смях.

— Извинявам се за неудобството — рече той през зъби, преди да се обърне към коридора, където явно имаше други хора.

Хванати за ръце и неспособни да сдържат усмивките си, Нина и Еди излязоха в главния коридор.

Но усмивките им се стопиха в мига, когато се озоваха пред Себак Шабан и Боби Кротала.

— Опа! — Еди се съвзе пръв от изненадата. — Радвам се да ви видя тук.

Кротала бръкна бързо в джоба на сакото си от змийска кожа, но Шабан го стрелна със смразяващ поглед.