Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

Тя слабо се усмихна.

— Може би. Но не знам какво бихме могли да направим, дори и да притежаваме клипа с диаграмата.

— Те разговаряха — може пък да са споменали къде се канят да я отнесат — предположи Мейси.

— Разговаряха на арабски — напомни ѝ Нина. — А и без това не може да се чуе нищо от резачката.

Еди я погледна замислено.

— Познавам един човек, който може да ни помогне.

— Нина! — възкликна Карима Фаран и я прегърна. — Толкова се радвам да те видя отново! Макар че наскоро те видях по телевизията.

Нина прегърна йорданката.

— Да, нещата не се развиха точно по план. Напоследък си имах проблеми с медиите.

Карима беше една от жените, които Нина на шега наричаше „международните приятелки“ на Еди, негови контакти от годините му на наемен войник. Всички те му бяха ужасно верни и всички бяха ужасно красиви. В миналото това често пораждаше ревниви изблици у нея, но тя му вярваше достатъчно, за да приеме, че тези приятелки са просто приятелки — независимо от дразнещите му намеци.

Премълчаването му за Ейми в Ню Йорк беше отнело голяма част от забавлението, но макар Карима да беше зашеметяващо красива дори по стандартите на „международните приятелки“, Нина видя, че няма никаква причина да подозира Еди в непристойно поведение — йорданката беше пристигнала от Аман, придружавана от мъж.

— Това е прияте… годеникът ми Ради Башир. Викайте му Рад. — Карима избута напред високия, изключително привлекателен арабин с дълга, буйна, блестяща черна коса. Еди и Нина се ръкуваха с него. — Най-накрая успях да го убедя да се съгласи да се обвърже — като му дадох за пример вас двамата.

— Направо ме съсипа — оплака се мъжът с лек оксфордски акцент. — Нина и Еди това, Нина и Еди онова. Макар че тъкмо пътуването ви до Сирия ме накара да ѝ предложа — това беше единственият начин да я държа встрани от неприятностите!

Еди се засмя.

— Повярвай ми, друже — няма да се получи.

— Но като гледам, пак сте ни изпреварили — каза Карима, забелязвайки брачната халка на Еди, и му се усмихна дяволито. — И по някаква незнайна причина аз съм пропуснала церемонията. Да не би поканата да се е изгубила по пощата?

— Всичко стана… много набързо — призна Нина.

— Без покани — кимна Еди.

— Значи просто ти е пристанала? — каза Карима. — Колко романтично.

Нина изсумтя.

— Да, няма нищо по-романтично от пътуване с такси до мировия съдия в Гринуич, Кънектикът. Но въпреки това ви поздравявам за годежа.

— А на вас поздравления за сватбата — макар и малко позакъснели. — Карима погледна Мейси. — Но доколкото разбирам, тук не става въпрос само за това, че се появихте от хилядолетната камера под Сфинкса? — Тя сбърчи вежди. — Странно. Ако ставаше въпрос за някой друг, щеше да прозвучи невероятно. Но при вас си е просто нормално.

Нина набързо ги запозна.

— Мейси е причината да дойдем тук — каза тя на Карима и Рад. — Тя откри, че се опитват да ограбят Залата на летописите. — Нина извади един диск; Сидиг беше удържал думата си и беше направил копие на съдържанието на мемори картата. — Тук е заснет самият обир.

Очите на Рад светнаха, но Карима му каза нещо на арабски, което бързо угаси ентусиазма му.

— Той работи за една телевизионна мрежа — обясни йорданката, хвърляйки едновременно закачлив и предупредителен поглед към годеника си. — Току-що му казах, че не може да го направи водеща новина.

— Страхотно. Как можеш да ни помогнеш, Рад?

Той бръкна в сака си и извади поочукан лаптоп „Епъл“. Отвори го и разкри клавиатура, обсипана с лепенки в различни цветове: шорткъти за работа с професионален софтуер за видеообработка.

— Въпросът е какво не бих могъл да направя — ухили се той.

Рад се настани в един уединен ъгъл в бара на хотела, а останалите се надвесиха над него, докато работеше.

— Знам, че одеколонът ми е неустоим — каза той, — но може ли малко повече пространство?

— Извинявай — рече Нина и леко се отдръпна назад, изпълнена с нетърпение да разбере какви тайни се крият в записа. Засега опитите на Рад да изчисти образа имаха незначителен успех; видеорежимът на фотоапарата на Мейси беше създаден за малки клипове, които можеха да се качват в интернет, а не за заснемането на кадри с висока резолюция. Шабан и Хамди се виждаха само в гръб или със замазани от светлините лица — или, както отбеляза Еди, истинският живот не е като епизод от „От местопрестъплението: Маями“. Независимо от качествения софтуер и уменията на човека, който работеше с него, дигиталната информация не може да бъде извлечена, когато липсва въобще.