— Това е по-красиво от която и да е декорация в „Хоум депо“ — рече Еди.
Нина отметна глава назад, за да го разгледа по-добре. На три метра над главите им се намираше зодиакът на Дендера, плоча от бледокафяв камък, скрита зад стъклен похлупак и добре осветена, за да се виждат гравюрите. Той беше по-голям от зодиака в Залата на летописите, но стилизираните фигури на съзвездията бяха подредени по същия начин около центъра.
— Така, виждам Лъв и Скорпион — каза Еди и посочи фигурите на лъва и скорпиона, — но останалите не ги разпознавам. Дори не мога да намеря Голямата мечка.
— Ето я. — Мейси посочи една фигура леко встрани от центъра.
— Какво, това агнешко краче ли?
— Така е изглеждала на древните египтяни — отвърна Нина. — Но почти всички големи съзвездия — Везни, Телец, Овен — са тук, само че с леко променени форми. Модерният западен зодиак е взет почти изцяло от египетския, с малки промени в наименованията. — Тя посочи към една от фигурите. — Вземи Орион, например. За египтяните той е бил нещо друго, важна фигура в митологията им. Да видим дали ще познаеш кой.
Еди стреля напосоки.
— Озирис?
— Бам! Десет точки.
Мейси извади цветната разпечатка на онази част от зодиака, която бяха заснели в клипа. Рад беше изчистил картината максимално и ги беше снабдил с две копия — едното представляваше директно фотоувеличение на кадъра, а в другото си беше поиграл с фотошопа така, че да има вид на гледано право отдолу. Лошото качество на оригиналния образ означаваше, че и в двете копия липсват детайли, но оцветените фигури на зодиака на Сфинкса се разпознаваха по-лесно.
Тя сравни разпечатката със зодиака над главата ѝ.
— Приличат си много, но има и някои разлики. Този червен кръг тук го няма при Дендера.
— Щом е червен, значи сигурно представлява Марс — предположи Нина. — Не знам доколко могат да се променят местоположенията на съзвездията за няколко хиляди години, но само за няколко седмици планетите променят местата си. По този начин може да се определи кога е направен даден зодиак — ако Марс е във Водолей, Венера в Козирог и така нататък, с помощта на компютъра може да се открие всеки период, в който планетите са се намирали в такава конфигурация.
Еди погледна към разпечатката, след което вдигна глава към тавана и на лицето му се изписа замислено изражение. Нина понечи да го попита какво е забелязал, но Мейси изведнъж щракна с пръсти.
— Охо! Това е различно.
Тя посочи една от фигурите в разпечатката, малко по-светло разклонение на Млечния път на тъмен фон.
— Този приятел — мисля, че пак е Озирис. Цветът е същият като в другото му съзвездие — зелен.
— Озирис е бил зелен? — попита Еди. — Да не е бил Вулкан или нещо такова?
— За египтяните зеленото олицетворявало новия живот — обясни Мейси. — Но този тук — тя посочи отново фигурата, — него го няма в големия зодиак.
Нина се вгледа по-внимателно.
— Какво е това там до него? — До втория, по-малък Озирис се забелязваше малка жълто-оранжева фигура.
— Друга планета?
— Не знам… — Дори при ниската резолюция се виждаше, че символът на Марс е кръгъл, а този беше ъгловат.
Три ъгъла. Триъгълник.
Пирамида.
— Не може да бъде! — ахна Мейси, стигайки до същия извод като Нина. — Не може, по… — Тя погледна смутено Нина.
— Всичко е наред — каза Еди и се ухили. — Можеш да ругаеш.
— … дяволите! — завърши Мейси. — Това е пирамидата на Озирис!
— Вероятно. — Нина погледна към тавана за потвърждение. Макар боята на зодиака на Дендера отдавна да беше избледняла, резбите си оставаха напълно ясни… и на релефа над главите им нямаше следа нито от допълнителната фигура на Озирис, нито от малкия триъгълник. — Когато позицията на звездите в небето съвпадне напълно със зодиака на Сфинкса, тогава се намираме до пирамидата на Озирис! — Тя забеляза, че Еди поклаща глава. — Какво?
— Не става така — рече той. — Да, звездите могат да се използват за навигация. Но не може просто да погледнеш нагоре, да сравниш онова, което виждаш със звездната карта и да разбереш веднага дали си на правилното място — не и без секстант и алманах, в който са описани позициите на всички звезди в съответния ден на годината.
Въодушевлението на Нина се изпари за миг.
— О!
— Има и още нещо. Те смятат, че диаграмата, която отмъкнаха от Сфинкса, е карта, нали?
— Да… — отвърна несигурно Нина.
— Но както вече казах, това не може да е просто звездна карта, което означава, че е някакъв друг вид карта. — Той погледна към тавана. — Проблемът е, че не можеш да си я сгънеш в джоба и да тръгнеш с нея, нали? Което означава, че тръгнеш ли да търсиш пирамидата, трябва да си направиш копие. Само че когато го правиш… — Устата му изви в крива усмивка. — Сега ще откачиш. Имаш ли лист и химикал?
Читать дальше