Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

Обаче Рад извади по-голям късмет с аудиото. Надянал слушалките си, той не спираше да пуска записа от начало, прилагайки различни филтри.

— Резачката произвежда сравнително постоянен шум — обясни той и посочи диаграмата на звука, показана на един от прозорците. — Няма да успея съвсем да го премахна, но мога да го намаля достатъчно, за да се чуе диалогът.

Карима се наведе към него.

— Дай да чуя.

Рад свали едната слушалка и ѝ я подаде.

После пусна филтрираното аудио и Карима преведе репликите, които двамата мъже си бяха разменили.

— Мъжът вдясно, Хамди, се тревожи колко време ще е необходимо, за да се почисти Залата на летописите. Подозренията могат да паднат върху него… Просто се оплаква. — Записът продължи още няколко минути без коментар.

— А сега какво казва? — попита Еди.

— Продължава да се оплаква! — Кратка пауза, после: — О, сега говорят за пирамидата на Озирис. Другият мъж, Шабан — той казва, че със сигурност ще ги отведе до нея. Те… не мога да чуя ясно — рече тя, а диаграмата отрази засилването на звука от машината. — Рад, върни назад. Става дума за… планети и съзвездия, но е трудно да се разбере какво точно. Той иска да ги сравни с нещо.

Рад отново върна. Карима се намръщи раздразнено.

— Шумът е твърде силен, но мисля, че иска да сравни диаграмата със съзвездието… Дендера?

— Няма съзвездие, което да се казва Дендера — рече Еди. — Поне аз не съм чувал да има.

— Дендера не е съзвездие — обади се Мейси. — Това е място — било е провинциалната столица на Горен Египет. Там се намира храмът на Хатор. — Тя изведнъж се изправи и очите ѝ проблеснаха, но Нина беше една стъпка пред нея.

— Не става дума за мястото Дендера — а за зодиака на Дендера!

— Какво представлява зодиакът на Дендера? — попита Еди.

Мейси отговори преди Нина.

— Това е звездна карта върху тавана на Храма на Хатор.

— Всъщност някога не се е намирала на тавана — добави Нина. — Сега там има дубликат; оригиналът е бил отнесен — всъщност откраднат — от Наполеон през 1790 година.

Рад натисна паузата.

— Значи отиват в Дендера? Все още можете да ги настигнете.

Нина поклати глава.

— Не. Дубликатът е приблизително копие, не точно. Те ще искат да сравнят зодиака на Сфинкса с оригинала.

— Къде се намира той?

Нина се усмихна.

— Искаш ли да разгледаш един музей?

Париж

— Доста време мина, откак за последно бяхме тук — каза Еди, докато заедно с Мейси и Нина прекосяваха вътрешния двор на Лувъра. — Трябва да са… колко? Три години и половина?

— Боже, как лети времето! — въздъхна Нина.

Те минаха покрай високата двайсет метра пирамида от алуминий и стъкло, която се издигаше в средата на двора и продължиха към богато украсеното крило „Съли“. Наоколо имаше много повече охрана от предишното им посещение; поредицата музейни кражби през последните месеци беше принудила Лувъра да вземе предохранителни мерки, за да възпре крадците да опитват каквото и да било в Париж.

— Добре, значи ни трябва стая 12а в Египетската секция — каза Еди, докато разглеждаше туристическия справочник. — И естествено, тя се намира на другия край! Да видим сега… оттук надясно, после наляво и след това направо през…

— Еди, ние няма просто да влезем в Лувъра, да погледнем нещо и после да излезем — настоя Нина.

— Да, но нали вече си виждала Мона Лиза, така че няма да изпуснеш кой знае какво. — Той намигна на Мейси, за да ѝ покаже, че просто се опитва да ядоса жена си, и то успешно. — Както и да е, Шабан и приятелите му сигурно вече са на половината път до пирамидата на Озирис. Нямаме време да си играем на изкуствоведи.

— Еснаф — изсумтя Нина, но трябваше да признае, че е прав. Съкровищата в големия музей щяха да си бъдат тук и следващия път, когато решеше да посети Париж, а онези в пирамидата на Озирис щяха да изчезнат навеки, ако Храмът на Озирис пръв се добереше до тях.

Но въпреки това тя успя да разгледа някои от експонатите, покрай които минаваха. В коридорите бяха изложени великолепни египетски антики, като се започне от обикновени папируси и се стигне до статуи в цял ръст и изваяни храмови колони. Дори успя леко да си отмъсти на Еди, като се спираше да разглежда отделните предмети, принуждавайки го всеки път да се връща да я търси.

Но накрая любопитството я привлече като магнит към зодиака на Дендера. Стая 12а представляваше малко преддверие към един от главните коридори. В единия му край се намираше релефът от храма на Амон в Карнак, но всъщност вниманието ѝ беше привлечено от нещо в другия край — или по-точно над него.