Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

— Има само един начин да разберем — отвърна Нина. Джипът потегли. Тя изтича иззад ъгъла и размаха ръце: — Такси!

— По дяволите! — изруга Еди, поглеждайки надолу по тясната улица. — Не очаквах, че дори във Франция тези коли ще са големи.

Нина, Еди и Мейси последваха джипа на Шабан с такси — след като първо успяха да убедят шофьора му, че молбата им suivez cette voiture! 5 5 Следвайте онази кола (фр.). — Б.пр. не е une blague 6 6 Шега (фр.). — Б.пр. . Мерцедесът спря пред голяма сграда, носеща логото на Храма на Озирис — пред която, също като пред двойничката ѝ в Ню Йорк, се беше събрала огромна развълнувана тълпа.

— И всички тези хора са дошли тук, за да видят онзи тип Озир? — попита невярващо Мейси. — Знам, че е бил кинозвезда, но моля ви се!

Нина помоли шофьора да спре.

— Защо не си измислиш собствена религия, пък да видим как ще се развият нещата.

Мейси се замисли.

— А не може ли последователите ми да бъдат, да речем, голи до кръста пожарникари? Млади, разбира се.

— Знаеш ли, тази религия ме заинтригува.

— Ей! — изръмжа Еди.

Тримата освободиха таксито и загледаха как Шабан и Кротала напускат мерцедеса, докато облечени в зелени сака мъже им разчистват пътя към входа на сградата. Изчакаха ги да влязат вътре, след което Нина тръгна към тълпата.

— И сега какво? — попита Еди. — Ще ги чакаме пак да излязат?

— Не знам — сви рамене тя. — Но мисля, че не трябва да ги изпускаме от поглед. — Тя огледа тълпата. — Трябва да призная, че този Храм на Озирис възбуди любопитството ми. Интересно ми е също така защо Озир толкова иска да намери пирамидата на Озирис. Трябва да се опитаме да влезем вътре.

— Да не си забравила, че те знаят как изглеждаме?

— Значи ще стоим отзад. Тук има около триста души — ако си държим главите наведени, Шабан и приятелчето му няма да ни видят. А никой друг не знае кои сме.

— Ъ-ъ-ъ… доктор Уайлд, милиони хора ви видяха по телевизията — възрази Мейси. — А и преди това си бяхте известна.

Нина погледна към близките магазини.

— Добре, може пък да се дегизираме…

— Тази дегизировка не струва — прошепна Еди, когато двамата с Нина си намериха места на последния ред в залата, подредена в египетски стил, с две огромни статуи на Озирис от двете страни на входа.

— Съжалявам, но не се намираме в модния квартал на Париж — изсъска му Нина. Единственото, което можаха да намерят, за да прикрият лицата си, бяха бейзболни шапки с надпис „Обичам Париж“ над козирките.

От предните редици се надигна развълнуван шум. Тълпата се изправи и започна да ръкопляска на Халид Озир, който се запъти към сцената в дъното на залата, наслаждавайки се на екзалтираните възгласи на последователите си. Зад него вървяха други високопоставени членове на Храма на Озирис, сред които се забелязваха Шабан и Кротала. Еди смъкна козирката по-ниско над очите си.

— Мейси постъпи правилно, като реши да остане отвън…

— Merci, merci — каза най-накрая Озир. — Bonjour, et bienvenue! Malheureusement, mon francais est terrible. 7 7 Благодаря, благодаря. Добър ден и добре дошли. За съжаление, френският ми е ужасен. — Б.пр. — Умишлено изопаченото му произношение накара тълпата да избухне в смях. — Затова ще използвам преводач! — Той кимна към един мъж, който стоеше до сцената. Мъжът пристъпи напред и преведе думите му, което предизвика нова вълна от смях.

Озир махна с ръка и публиката насяда. Същото направиха и хората на сцената, с изключение на преводача.

— Благодаря ви, че дойдохте — продължи Озир. — Нека светлината на бога слънце Ра ви благослови!

— Нека духът на Озирис ви пази и ви дава сили — отвърна тълпата, някои на английски, други на френски.

— За мен е истинско удоволствие да видя толкова много хора тук днес. Нашата църква черпи сили от всеки нов последовател — и светът ще се превърне в едно по-добро място, благодарение на мъдростта на Озирис!

Публиката не спираше да ликува, докато той продължи речта си. Нина трябваше да признае, че макар да смяташе църквата му за пълна глупост, самият Озир беше магнетичен оратор — ако беше останал актьор, без съмнение щеше да пробие в Холивуд.

От друга страна, помисли си тя, успявайки да наложи официалното признаване на Храма на Озирис за религия, той беше постигнал нещо, което дори най-успешните актьори в Холивуд не успяваха — пълна данъчна амнистия. Може би в тази лудост все пак имаше някаква система?

— Слава тебе, Озирис! — Озир протегна ръцете си нагоре. Нина се изненада, когато богомолците неочаквано започнаха да припяват „Озирис!“. — Озирис, господарят на вечността, съдник на всички души, най-великият, който ни очаква в земята на мъртвите отвъд Абидос! О, Озирис!