Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

— Значи сме в капан ? — Приближаващата се неясна светлина се оказа Мейси, която носеше изпуснатото фенерче на Брома. — О, боже! Ще ни свърши въздухът!

— Мястото е доста просторно, така че няма да имаме проблем, стига някой да не реши да бяга за здраве — успокои я Еди. — Или пък не изпадне в паника.

— Не се паникьосвам! Та ние сме заклещени под Сфинкса, защо да се паникьосвам?

Нина помогна на Еди да се изправи.

— Добре ли си?

— Мърдам. Макар че бих изритал здраво онзи задник! Мейси, дай ми фенерчето. — Той го насочи към тунела. Въпреки че прахът беше все още доста гъст, ясно се виждаше, че проходът е напълно блокиран. — Ох. Доста копаене ни чака.

— Няма нужда. Забрави ли? — Нина насочи ръката му с фенерчето към източния край на залата. Лъчът попадна върху орнаментираните колони край втория вход. — Просто трябва да изчакаме момента…

Бъркли си пое дълбоко въздух, преди да вземе последния счупен камък и с нарочна показност го премести встрани.

— Това… е то — обърна се той към камерата, която го следваше. Въпреки че тесният тунел позволяваше само на шестима души да присъстват на отварянето на Залата на летописите, циклопското стъклено око позволяваше на милиони по света да го наблюдават. Всичко, което кажеше през следващите няколко минути, щеше да бъде запомнено като думите на Нийл Армстронг при стъпването му на Луната.

Докато подаваше камъка на друг член на екипа, той бегло погледна към часовника си — 4:46 сутринта, 9:46 вечерта в Ню Йорк, точно навреме — преди да вземе железния лост и да се обърне отново към камерата.

— Последната отломка беше разчистена от входа — обяви той колкото се може по-тържествено. — Единственото нещо, което стои между нас и легендарната Зала на летописите под Сфинкса, е тази каменна плоча. Когато я отворим, ние ще сме първите хора, които влизат тук след повече от пет хиляди години. Никой не знае точно какви съкровища се крият вътре… но можем да бъдем сигурни в едно. Каквото видим от другата страна на тази врата, ще бъде помнено дълго време.

Зад оператора се показа Метц, който с жестове го накара да побърза. Потискайки раздразнението си, Бъркли подпъхна лоста в пролуката от едната страна на каменната плоча и отново се обърна към камерата.

— Започваме.

Той натисна лоста. В продължение на няколко секунди единственото, което се чуваше, беше скърцането на метал в камък, после плочата бавно се отмести с приглушен тътен. Бъркли едва сдържаше въодушевлението си, докато вратата бавно се отваряше. Най-накрая! Най-накрая Залата на летописите се разкриваше… и светът гледаше него . Не някой друг от останалите археолози, които отчаяно се опитваха да получат работата в АСН, и със сигурност не Нина Уайлд…

Каменната плоча леко се отмести, разкривайки тъмна цепнатина. Навън изригна облак прах. Пулсът му се ускори. Той натисна още по-силно. Плочата се освободи и падна. Той я избута настрани и надникна през отвора. Операторът се придвижи напред, за да може лампата на камерата да освети вътрешността…

Лъчът ѝ попадна върху мръсното, покрито с прах лице на Нина Уайлд.

— Здрасти, Лоугън — каза тя и сърцето на Бъркли спря. — Добре дошъл в Залата на летописите. Защо се забави толкова?

— Тези хора са просто вандали и крадци! Те трябва да бъдат хвърлени в затвора за двайсет години!

Гласът на Хамди беше изпълнен с гняв, но в него се долавяше и страх. Което съвсем не бе изненадващо. Ако египетските власти получат доказателство за участието му в кражбата на зодиакалната диаграма, той ще лежи двайсет години в затвора , помисли си Нина.

За съжаление, тя не разполагаше с доказателство — поне не такова, което да издържи в съда. След като тримата с Еди и Мейси излязоха изпод Сфинкса и бяха арестувани — единственото, което властите можеха да направят, когато нямаха представа какво става, но трябваше да изглежда така, сякаш все пак вършат нещо — те бяха отведени в Министерството на културата, за да обяснят какво става. Хамди и Бъркли веднага приеха ролята на импровизирани и строги обвинители.

Все пак разполагаха с достатъчно доказателства за едно — че някой е изпреварил АСН в Залата на летописите. Записът от фотоапарата на Мейси беше свален в компютър и се прожектираше на голям телевизор в кабинета на министъра. Образът беше оставен на пауза и разкриваше последната част от зодиакалната диаграма на тавана и стоящите под нея Шабан и Хамди. За жалост отблясъците от прожекторите в залата с диаграмата пречеха да се видят ясно чертите на лицата им.