Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

Нина си беше задала същия въпрос.

— Озир със сигурност притежава зодиака и наистина търси пирамидата на Озирис. Видя го как реагира, когато ги споменах.

— Да, и извадихме голям късмет, че успяхме да се измъкнем оттам. Мисля, че трябва да разкажем на египтяните какво сме открили и да ги оставим да се оправят. Зодиакът си е техен, сами да си го намират.

— Все още нямаме никакви доказателства — възрази Нина. — Той сигурно се намира в щаба им в Швейцария — тя посочи страницата на Храма в интернет, — но ще ни трябва нещо повече, за да убедим министъра или доктор Асад да предприемат някакви мерки.

— Каквото и да решим, трябва да действаме бързо — каза Мейси. — Иначе те ще намерят пирамидата и ще я опразнят.

— Няма какво толкова да направим, нали? — сопна се Еди.

— Да не мислите, че ще ни позволят да нахлуем в щаба им и да хвърлим едно око на това нещо?

— Ясно , че няма — отвърна раздразнено Мейси, — но ти би могъл да проникнеш вътре! — продължи тя, изпълнена с ентусиазъм. — Нали си бил в специалните части? Двете с доктор Уайлд бихме могли да им отвлечем вниманието, а ти ще се промъкнеш и ще използваш своите трикове, за да намериш зодиака…

Нина притисна пръсти към слепоочията си.

— О, млъквай, Мейси — изръмжа тя.

Момичето се отдръпна засегнато.

— Не, наистина, бихме могли…

— Това не е филм и Еди със сигурност не е нинджа. Много глупава идея. — Тя се намръщи и разтърка чело. — Нека помисля малко.

— Като говорим за глупави идеи — рече Еди, след като Мейси се облегна назад и стисна зъби, — влизането в храма и обявяването на тези ненормалници, че оная работа на техния бог е била отрязана, си беше доста голяма глупост.

Нина го погледна.

— Да, сякаш предизвикването на въоръжен убиец е нещо по-добро. Много те бива да се замесваш в неприятности, Еди.

— Много се извинявам — извика саркастично той. — Не съм аз човекът, който се замесва в неприятности. Не аз взривих Таймс скуеър и потроших Сфинкса! Не аз се опълчих на цяла банда откачени култисти! Бързо, разкажи на всички куку доктори — ти намери нов начин за борба с депресията!

— Те не обичат да ги наричат куку доктори — сопна му се Мейси.

Нина не ѝ обърна никакво внимание.

— Да, разбира се! Как не се сетих по-рано! Очевидно единственият начин да преодолея най-тежкия период в живота си след смъртта на родителите ми е да бъда преследвана и гърмяна!

Еди изсумтя, изпълнен със смесица от гняв и тревога.

— Ох, колко е хубаво да знам, че бракът ни е започнал толкова добре.

— Едва ли си го забелязал! — сопна му се тя. — Тъй като очевидно си намерил други начини за запълване на времето.

Той погледна към тавана и завъртя очи театрално.

— О, за бога! Пак ли!

— Какво очакваш да си помисля? — попита Нина. — Разбирам, че прекарваш времето си с друга жена и на всичкото отгоре ме лъжеш за това!

— Казах ти, че между мен и Ейми няма нищо.

— Защо тогава не ми каза какво сте правили двамата?

Той разпери ръце.

— Знаеш ли какво? Смятах да го направя, макар че исках да изчакам подходящия момент, но вече няма да си правя труда. И без това през изминалите седем месеца обръщаше внимание единствено на себе си, как мога да очаквам, че точно сега ще започнеш да обръщаш внимание на мен!

— Какво означава това, по дяволите? — извика Нина.

Той изсумтя.

— Нали не си забравила, че не си единствената уволнена? Аз също изгубих работата си. Виждаш, какво ли не правя, за да издържам и двама ни, работя в ненормални часове, купувам портокалов сок за разни параноични богаташчета, а ти само си седиш вкъщи и хленчиш, че се е наложило да се изнесеш от скъпоценния си Манхатън!

— Аз не само изгубих работата си — озъби му се Нина. — Изгубих кариерата, репутацията си — всичко! И ако не можеш да разбереш защо това ме депресира, то значи въобще не ме познаваш!

— Може би — сопна ѝ се той. — Честно казано, не очаквах, че жената, за която се ожених, ще се окаже такова мрънкало.

— Какво?

— Да си ме чула да се оплаквам колко е скапан животът? Не, хванах се в ръце и направих нещо по въпроса!

— О, значи петстотинте писма, които написах, опитвайки се да си намеря работа, не се броят? — извика тя. — Може би смяташ, че трябва да се хвана на работа в „Макдоналдс“?

Мейси удари с длан по масата.

— Вижте какво! Това не ни помага. Трябва да намерим…

— Млъквай! — извикаха и двамата едновременно. Мейси погледна Нина, след което с разтреперани устни скочи и избяга навън.