Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

— Колеги — отвърна твърдо Бъркли. — Бивши колеги. Нина, Еди, това е представителят на Висшия съвет за египетски антични ценности, доктор Яби Хамди. Доктор Хамди, това са Нина Уайлд и Еди Чейс, бивши служители на АСН.

Нина забеляза, че Бъркли пропусна титлата ѝ при представянето, но не успя да направи саркастична забележка, защото Хамди заговори:

— Доктор Уайлд! Разбира се! Как не можах да ви позная!

— Променила съм си прическата.

Той се усмихна.

— За мен е истинско удоволствие да се запознаем.

— За мен също. — Тя разтърси ръката на египтянина. — А това е Еди, моят съпруг.

— Съпруг? — изненада се Бъркли. — Оженили сте се?

— Не се тревожете, не сме очаквали да ни изпратите подарък — рече Еди.

Нина погледна към руините край Сфинкса.

— Чудех се… дали ще е възможно да разгледаме разкопките?

— Съжалявам — отвърна Бъркли през зъби. — Позволено е само за служители.

Нина отново се направи, че не забелязва презрителното му отношение. Вместо това се обърна към Хамди.

— Колко жалко. Не може ли Висшият съвет да направи изключение, доктор Хамди?

Египтянинът се държеше по-учтиво, но не можеше да ѝ помогне.

— Боя се, че не, доктор Уайлд. Щом Залата на летописите бъде отворена и всичко бъде внимателно каталогизирано, тогава може би да, но засега сме длъжни да спазваме стриктно правилата. — Той кимна с глава към пазачите до вратата. — Наскоро имахме проблеми.

— И аз така чух.

Бъркли се намръщи.

— Така ли?

— Да. Някакво момиче на име… Мейси Шариф ли беше? — Тя внимателно наблюдаваше реакциите им. Бъркли изглеждаше раздразнен, че това се е разчуло, но Хамди подскочи като ужилен. — Откраднала е нещо от Сфинкса, ако не греша?

— Да. Освен това ме нападна — каза раздразнено Хамди, разтърквайки носа си.

Лицето на Бъркли потъмня.

— Откъде научихте за това? — сопна им се той. — От Лола, нали?

— Всъщност, не — отвърна тя, защитавайки приятелката си. — От самата Мейси.

Онова, което беше ужилило Хамди, накара лицето му да пребледнее.

— Говорили сте с нея? Къде?

— В Ню Йорк — отвърна небрежно тя. — Разказа ми много интересна история за това, което става тук. — Погледът ѝ се втвърди, съсредоточен върху Хамди. — А след онова, което се случи, когато се срещнахме, съм твърде склонна да ѝ повярвам.

— Какво се е случило? — попита Бъркли.

— Нещата станаха малко като във филм на Майкъл Бей — обади се Еди. — Стрелби, преследвания с коли, експлозии — обичайното.

— Каквото и да ви е казала, е лъжа — реагира малко прибързано Хамди.

Нина посочи стената край пътя.

— Има много лесен начин да разберем. Лоугън, ей там има една палатка. Ако надникнеш вътре, мисля, че ще откриеш нещо много интересно.

— Като какво, например?

— Като шахта, която води към втория вход на Залата на летописите. Някой се опитва да те изпревари.

Бъркли се втренчи в нея.

— Пълни глупости — рече най-накрая той.

— Моля? — рече обидено Нина.

— Честно казано, направо си жалка. Морийн ми каза, че си отишла при нея, протестирала си, че отварянето на залата ще бъде предавано по телевизията — сякаш ти не си се възползвала от медиите, когато ти е отървало! Корицата на „Тайм“? Участието във „Вечерното шоу“? — Лицето му се изкриви в презрителна усмивка. — И сега, когато някой друг е в центъра на вниманието, ти просто не можеш да го понесеш, нали?

— Няма нищо общо с мен — изръмжа тя. — Става въпрос за спасяването на археологическо съкровище — и може би изваждането на теб и АСН от неловка ситуация.

Бъркли завъртя очи.

— О, я стига. Ти си тази, която поставя АСН в неловка ситуация. Предполагам, че след всички онези глупости за Райската градина, които натвори миналата година, невероятните безсмислици, които ти е казала Мейси, за да се оправдае, са ти прозвучали много реално.

Нина усещаше, че Еди е готов да удари Бъркли, и протегна ръка, за да го възпре, макар самата тя да се изкушаваше да замахне.

— Нищо не съм „творила“ — наклеветиха ме. Но така или иначе не очаквам да ми повярваш. Не си длъжен да ми вярваш и за това. Просто погледни в палатката. Аз ще те изчакам тук, така че ако греша, можеш да ме наречеш „идиотка“ в лицето! Какво ще кажеш?

— Това е абсурдно! — изригна Хамди. — Няма никаква шахта, няма никакъв обир.

— Естествено, че ще кажеш така — обади се Еди. — Нали и ти си замесен.

Египтянинът се опули разярено.

— Това е… Това е клевета!

— Има много лесен начин да се докаже, нали? Погледни в палатката!